Домашните любимци от често попадат в обектива на начинаещия фотограф - винаги са близо и дават ден по ден да се повишава майсторството и да се изглаждат фотографските навици. В началото резултатите не винаги оправдават очакванията. На какво си струва да се обърне внимание, за да се повиши качеството и грамотността на снимките? Да започнем с най-простото и близкото - с кучетата.

Точка на снимане

Даже най-високото куче е по-ниско от човека. На снимка, направена от височината на човешки ръст животното ще изглежда по-малко, отколкото е , като притиснато към земята. Затова, снимайки кучета се налага да се лази на колене, а малките породи се снимат буквално от равнището на земята. Ниската точка на снимане е добра и с това, че в кадъра попадат и достатъчно отдалечени обекти, фонът се размива по-силно и снимката изглежда по-интересна. Към висока точка се прибягва, ако трябва да се подчертае миниатюрността на кучето. В този случай е най-добре да се снима кучето леко отгоре и в среден план, оставяйки достатъчно пространство в кадъра.

Зоотехническото снимане на кучета е демонстрация на достоинствата на представителя на породата, екстериора - ракурсът е фиксиран, художествените достойнства на снимката играят второстепенна роля, доколкото всичко е подчинено на строги стандарти. Такива снимки се правят от лявата страна, в строг профил, обективът трябва да гледа в точката на пресичане на вертикала, пуснат от холката на животното и хоризонтала, прекаран през раменната става, а оптичната ос да е паралелна на земята.

В рекламната фотография ракурсите са по-разнообразни, но във всички случаи фотографът е длъжен да познава стандарта на породата, да разбира кое за дадена порода се счита за достойнство и кое за недостатък. Изменяйки леко ракурса, например да направи прекалено разтегнатото куче по-компактно, а това с висока задница да се изравни или даже леко да измени приоритетите в комплекцията в нужната посока.

Най-често обект, заснет от ниска точка и възвишаващ се на зрителя изглежда по-голям и внушителен, особено ако заема целия кадър. Това общо правило работи и при снимането на кучета - за да се подчертаят размерите и мощта на кучето го снимат почти от равнището на земята и така, че да запълва кадъра. За да се подчертае дължината на дакелите и подобни породи се снимат в профил. Ако кучето трябва да изглежда по-компактно се снима отпред пред ъгъл. Породите с широки гърди - боксери, булдози, ротвайлери най-изразително се снимат във фас или полупрофил. Широкоъгълният обектив изкривявайки леко пропорциите (преувеличава размера на най-близките предмети), може да направи снимката още по-изразителна. Не бива да се злоупотребява с този метод, защото може да се получи неправдоподобен, карикатурен образ. Макар, че такава снимка може да бъде по-своему интересна и забавна.

При снимане задължително трябва да се обърне внимание на задния план. Повечето любителски снимки, особено тези, които са направени вкъщи са с грешен фон, пречещ на възприемането на най-важното. Килим, детайли от мебели или краката на преминаващите е най-лошото, което може да се измисли. Добрият фон е достатъчно размит и еднороден, без ярки и контрастни петна. Това е трудно снимайки в домашни условия. Разходка с кучето на открито, някъде в парка дава много повече възможности за избор на ракурс и фон, а осветеността под открито небе обикновено е по-висока, отколкото в помещение.

Преди да се натисне спусъка кадърът трябва да се огледа внимателно по целия периметър. Убедете се в отсъствието на странични предмети в периферията на снимката и обратно, в наличието но ушите и опашката на вашите питомци - често в бързината са "отрязани" извън кадъра. Не разполагайте важния обект (цялото куче или очите му при едър план) строго в центъра на снимката. По направление на погледа на животното, както при класическите портрети на хората се препоръчва да се остави по-голямо пространство.

Осветление

Забравете за вградената светкавица! Даже ако хитрата съвременна техника позволява да се избегнат сияещите като фарове очи, директната контрастна светлина и черните сенки ще успеят да изпортят впечатлението от всеки, дори и най-очарователния питомец. Същото се отнася и за външна светкавица, поставена директно върху фотоапарата. Насочена нагоре светкавица в съчетание с разсейвател ще позволи да се постигнат нелоши резултати при снимане в помещение. Още по-добре е ако се регулира експозицията така, че светкавицата е само запълваща сенките и предния плат, а фонът се проработва от съществуващо постоянно осветление, дневно или изкуствено.

Отказът от използване на светкавица в условия на недостатъчно осветление ще ви принуди да отворите диафрагмата, размивайки фона силно. При снимане в сумрачно помещение даже обикновеният 50/1.8 (едва ли не най-евтиният обектив) има явно преимущество пред доста по-тъмните бюджетни зумове. Той не само е с по-голяма светлосила, но и благодарение на силното размиване на задния план позволява за се получи по-приятна на вид снимка. При снимане на кучета и особено портрети в едър план не трябва да се използват широкоъгълни обективи, ако задачата не е да се изкривят пропорциите на животното.

На открито денем не би имало особени проблеми с осветлението. Явно неблагоприятна за снимане е пряката слънчева светлина, особено ако слънцето е високо. Това е единствената ситуация, когато използването на светкавица е оправдано - само по такъв начин могат да се изгладят дълбоките черни сенки.

Не по-малко интересни могат да бъдат и експериментите със снимане в контрова светлина - срещу слънцето. Грамотната подсветка със светкавица (или отражател) позволява да не се получи черен силует, а разработено изображение със светещи контури. Опитайте например да заснемете отърсващото се от водата след къпане куче в ореол от пръски.

При снимане в облачен ден е по-добре да се избегне попадането в кадъра на безличното еднообразно небе.

В движениe

Домашният питомец е интересен винаги - и стоейки, и седейки, и лежейки. Но къде по-интересно е да се запечата кучето в движение, в бяг или скок. Затова не е лошо да се взема фотоапарата по време на разходка, за да не се изпускат възможностите за получаване на снимките на безграничен брой действия, фази на движението. Снимайки движение, фотоапаратът трябва да се настрои на приоритет на скоростта. За "замразяване" на движението е необходима скорост 1/500 сек. Но може да се тръгне и по обратния път, подчертавайки движението, напр. панинг - тази техника на снимане се изразява в това, че по време на сравнително дългата експонация апаратът се движи заедно с движещия се обект на снимане. В зависимост от избраната скорост може да се получи или почти рязко изображение на животното (с изключение на лапите, ако кучето тича) и размазан фон, или, ако се използва още по-ниска скорос - 1/8 сек. или по-ниска - причудливи, размити почти до неузнаваемост изображения. Ако обективът или фотоапаратът са със стабилизатор, не забравяйте да го изключите. Бракът е голям и приближава до 100 %, но възможността да се получи интересен и неочакван резултата оправдава положените усилия.

Основен технически проблем при снимане на лудеещи животни е фокусирането. По-лесно е, ако животното преминава покрай, но снимка на бягащо към фотографа куче е много по-интересна. Във всеки случай много полезен би бил следящият фокус - имат го повечето съвременни фотоапарати.

За да се попадне "право в целта" може да се използва серийна снимка. Най-добър резултат дава снимане с 5-6 кадъра в секунда, на по-ниски скорости някои фази могат да се пропуснат. Впрочем, при продължителни тренировки с времето можете да се научите точно да предсказвате следващото движение на животното, работейки в режим на покадрово снимане. Освен това, ако е известен момента на снимане и мястото, върху което трябва да е фокуса може да се фокусира предварително. Снимайки прескачане на препятствие, може предварително да се фокусира върху самото препятствие, вместо да се мъчите да фокусирате върху движещия се обект. Колкото по-ниска е точката на снимане, толкова по-висок изглежда скокът на снимката. Кадърът трябва да се композира така, за да се остави пространство пред движещото си животно.