АСТРОФОТОГРАФИЯ ЗА НАЧИНАЕЩИ

ТЕХНИКА НА АСТРОФОТОГРАФИЯТА

Звездно небе… няма пораснало дете, което да не си спомня за небето от детството – на село или в планината, с милиарди звезди, дълбоко черно небе под което е мечтал всеки…

детството отминава, поглъща ни суетата на ежедневните грижи и проблеми и мнозина забравят, че там горе е същото небе – все така черно привличащо със своят вселенски безкрай с хиляди звезди. И че да го видят, просто трябва да погледнат нагоре.

А колко завладяващи погледа небесни красоти могат да бъдат запечатани на обикновен, да не говорим за съвременните цифрови фотоапарати. Звездни струпвания, мъглявини в недрата на които се раждат бъдещи слънца, най-близките галактики (например Андромеда), комети или безкрайните звездни полета на Млечния път (родната ни галактика) — това далеч не е пълния списък на небесните чудеса, частица от които може завинаги да остане в домашния албум на всеки, който има цифрова камера и малко търпение.
За да се получи качествена снимка на нощното небе изобщо не е необходимо да имате модерен DSLR (макар, че в тази статия ще разглеждаме само цифрови фотоапарати), най-важното е, фотоапаратът да дава възможност за работа с продължителни експонации – минимум 30 сек.

ТЕХНИЧЕСКАТА СТРАНА НА ВЪПРОСА

Да започнем с фотоапарата. Въпреки всеобщото мнение за преимуществата на многопикселовите фотоапарати, любителите на астрофотографията в хор потвърждават, че първото нещо в астрофотографията след възможността за снимане с дълги експонации е отсъствието на шум в снимката. Зависимостта е следната: колкото по-малък е пикселът, толкова по-бързо се нагрява по време на експонацията, пораждайки като следствие шум на матрицата. Така, че ако планирате покупка на фотоапарат за любителска астрофотография, при равни условия предпочетете камерата с по-голяма матрица с по-малко от така примамливите за новаците мегапиксели. Второ задължително условие е възможността за снимане в ръчен режим, когато всички параметри на снимане се определят от фотографа.
По своята същност астрофотографията е спокоен процес на наслагване на фонове. Небесните обекти, ако това не са Луната или Слънцето са много мъжделиви, затова за успешното им заснемане е нужно широко да се отвори затвора на камерата за възможно най-дълго време, за да може матрицата да натрупа прилично количество за по-нататъчната обработка фотони, т.е. светлина.

Затова логиката на снимане в астрофотографията е очевидна и проста: при снимане на нощното небе е нужно да се използват максимално дългото възможно време за експонация (но в рамките на разумното, защото шумът в един прекрасен момент може да затъмни, това, което снимате) и максимално затворена диафрагма. За качеството на файловете трябва да е зададена минимална компресия на JPEG или TIFF. Ако фотоапаратът дава възможност да се снима във формат RAW, най-добре е да се снима в него. Колкото по-малка е компресията на снимката, толкова повече изходна информация ще носи в себе си. И толкова повече детайли ще се извлекат с помощта на специализирани програми. Що се касае до чувствителността ISO, най-добре е да се използва висока, но не крайна стойност, обръщайки внимание на нивата на шум (те трябва да са в границите на разумното).
Прекрасно е ако имаме възможност за използване на огледално-рефлексна камера (за скъпите специализирани астрокамери няма да говорим) – голяма матрица с по-ниски нива на шум, сменяема оптика и формата RAW. Но ако вашият фотоапарат позволява снимане с дълги експозиции, има нелоша матрица с ниски нива шум, снимането на нощното небе е достъпно за вас в пълен обем.

ВНИМАНИЕ! СНИМАМЕ!

Снимането на небесните тела опростено може да се раздели на два типа: снимане с неподвижна камера и панорамиране. В първия случай е достатъчно да насочите обектива към небето, да закрепите фотоапарата (напр. на статив), да настроите фокуса на безкрайност и да натиснете спусъка. Тази снимка спокойно може да се нарече и пейзажна: звездите и всички небесни обекти вследствие на въртенето на Земята ще изглеждат като разноцветни дъги, въртящи се около Полярната звезда. Но ако настроите на достатъчно дълга експонация и насочите камерата по такъв начин, че в кадъра да попаднат и природни обекти като гора, море, планини или архитектурни обекти могат да се получи наистина завладяващ с красотата си художествен кадър, обединяващ в себе си земния живот с небесната вечност.

Снимането с проследяване е малко по-сложно, защото изисква специално астрономическо екваториално захващане. Това устройство прилича на статив, който позволява лесно да се “води” камерата” по небесните обекти: земята се върти, обектите се движат по небосвода и камерата ги следи. С помощта на това приспособление светлината от всяка звезда, мъглявина или галактика ще пада върху един и същ участък от матрицата на фотоапарата. Това позволява избягване на размазването и появяващите се в резулат на това небесни дъги.
Ако говорим за обективите, използването на огледално-рефлексен фотоапарат разбира се дава повече възможности. Ако за заснемането на обширните звездни полета на Млечния път и най-ярките звездни скупчвания, мъглявини и галактики може да се използват обективи с неголямо фокусно разстояние (т.е. такива, каквито имат компактните фотоапарати), за получаването на по-детайлни снимки на небесните обекти фокусното разстояние трябва да е голямо. често астрономите-любители използват вместо обектив телескоп.
С компактна камера също може да се снима през телескоп, но освен допълнителните трудности за съвместяването на камерата и телескопа се губи и качеството. Трябва да се запомни нещо важно: снимането на нощното небе е еднакво интересно, а резултатът красив и с широкоъгълни, и с дългофокусни обективи. Просто в двата случая се решават различни задачи. При снимане с нормален обектив фотографът имат възможност да запечата в цялото им великолепие безкрайните звезди от млечния път, най-ярките мъглявини (напр. Орион, Северна Америка) и галактики (Андромеда в Северното полукълбо и Магелановите облаци в Южното). Ако се използва дългофокусен обектив или телескоп се открива по-голям избор от обекти: неголеми звездни струпвания, мъглявини, планети, Луната… Впрочем, снимането на Луната и планетите може да стане и с УЕБ-камера или видеокамера (да-да!) с последващо налагане на кадри за получаване на едно качествено изображение. Но ще оставим разговора за планетите за следващия път.

ПОСТОБРАБОТКА НА МАТЕРИАЛА

Разбира се, говорейки за астрофотографията не може да не се засегне въпроса за специализираната програмна обработка на получените снимки. Също трябва да се обсъди и необходимостта (или липсата и) от излизане от града за снимане на астрофотография.
Разбира се, в постобработката на получените снимки ни най-малко не влиза дорисуване на нови детайли или обекти. Първата задача на обработката е извличане на максимално количество детайли от получените серии: сниманите обекти имат неголяма яркост и затова информативността на снимките е ниска. За да се коригира тази ситуация се създават цели серии, заснети при статично фиксирана камера на кратки ескпонации (за да се избегне размазването) или при по-дълги с панорамиране, които след това се събират в един кадър на компютъра. Всичко е съвсем честно: каквото присъства на изходните снимки съществува и в крайния кадър.

Вторият разпространен проблем, с който се сблъскват астрофотографите и който се решава именно на етапа редакция на снимката на компютъра е отстраняването на шумовете и борбата с градската илюминация в кадъра.

Ако говорим за астрофотографията на начално и средно ниво, обработката на снимките се състои в налагането на изходните кадри от една област на небето (колкото повече, толкова по-добре) и последващо извличане на детайлите от резултата. При наслагването на кадрите се извършва т.нар. усредняване, в резултат на което шума, предизвикан от матрицата намалява пропорционално на броя изходни кадри. Усредняването на кадрите става по схема, подобна на съчетаването на кадрите за получаване на художествена HDR-фотография. Освен сложните програми за обработка на астрофото като IRIS и MaksimDL, в средите на любителите на астрономията, голяма популярност придоби безплатната, но много мощна DeepSkyStacker. Освен безплатна, DeepSkyStacker подкупва и със своята простота — достатъчно е в програмата да се качат изходните снимки и да се натисне копчето - програмата сама ще анализира разположението на звездите на снимките, ще ги завърти и мащабира колкото е необходимо и ще ги слее. Шумът значително намалява, след което може да се премине към допълнителна обработка във Фш. Тук могат да се извлекат детайли с помощта на кривите, нивата и прочие полезни инструменти.
Освен отстраняването на шума, с помощта на обработката може да се “угаси” градското зарево в кадъра. Астрофотографите понякога имат практически бели изходни кадри заради дългата експонация в градски условия, но при наслагването на няколко десетки такива кадри се получават истински шедьоври. Именно тук ние се връщаме към въпроса, зададен в началото на тази глава: А необходимо ли е да се излезе извън града?! Отговорът е индивидуален: ако живеете в тих спален район, можете да опитате там. С натрупването на опит и майсторство може да се излезе сред природата — при отсъствието на градска засветка резултатът е на друго ниво.

Тук ще спрем нашия кратък курс за астрофотографията. Може би в началото ще ви се стори сложно и заплетено, но на практика и тук, както във всяка друга област действа златното правило: докато не опиташ няма да разбереш за какво става дума. Но почувствате ли, че сърцето започва да бие по-бързо в очакване на резултата от наслагване на кадрите, а при вида на получения шедьовър — галактика или звезден куп се изпълва с радост, вие сте загубени и вече не можете да оставите астрофотографията!

2009 © Андрей Звезинцев

Източник

0
0
0
s2sdefault
© 2009-2019 MacroPic. All Rights Reserved.

Please publish modules in offcanvas position.