СНИМАНЕ НА КОНЕ

Първи опити за снимане

Започнах да снимам късно, в детството си не се увличах от фотографията, израстнах в семейство от художници, където фотографията се смяташе за нещо долнокачествено.

Когда се появиха конете и необходимостта да се правят хипологични снимки, стана ясно, че в нашата страна няма фотографи, които умеят да снимат коне.
Не съм помисляла за себе си като за фотограф. Занимавах се с чиста наука – хипология.

Когато за поредната фотосесия дойде известен фотограф, ми позволиха да се свия в едно ъгълче с малкия си лентов Канон, за да не преча на майстора… това се случи преди 15 години.
Когато проявиха филмите стана ясно, че моите снимки са доста по-добри от тези на професионалиста, пресата избра именно тях. Решиха, че е случайност. Опитаха пак. Отново моите бяха по-добри.
На практика няма нищо учудващо. Фотографията живее по същите правила като живописта, а аз съм и художник по образование. А познавам и конете.
Този мастит фотограф, както и останалите не успя да разбере същността на конете, тяхната грация, не можа да се ориентира какво ще се случи в следващия момент, не усети настроението. Снимаше от неизгоден ракурс, от статив. Страхуваше се от конете.
Като цяло страхът е най-големия проблем на снимащите коне. Конят им се струва огромен и непредсказуем. Те се страхуват да приближат и използват едва ли не телеобектив, като че ли снимат в саваната. А аз пълзя под копитата, не се боя да седна на земята или да легна на пътя на препускащ кон.

Стана ясно, че не ни трябва никой и ние се охарчихме за първия професионален фотоапарат. Оттогава всички проекти на Nevzorov Haute Ecole — експерименти, илюстрации за книги, фоторепортажи от заснемането на филми и портрети на коне правя само аз.
Трудности имаше. Поначало не ми достигаше оперативност и мобилност. Много трудно беше да „хвана“ конете, още по-трудно Невзоров. Той не позира никога и никога не се опитва да облекчи работата на фотографа.
Беше тежко да привикна с тежестта на два-три фотоапарата Сanon с обективи на врата: използването на статив в такива условия е нереално.
Трябвнаше да следя коня, понякога тичайки, да се ориентирам бързо, да избирам дислокация, да дотичам до точка, често определена от коня, да спра, да приседна или легна, да настроя камерата (никога не ползвам автоматични настройки), да вдишам, да задържа дъха си и да се превърна в статив… Т.е. да направя така, че ръцете ми да не трепват. И ако конят е някъде до мен да успея да няправя две-три снимки. И най-важното, навреме да се оттегля от пътя му.

Още един проблем беше отсъствието на удобно студио, където да се заснеме коя в движение, с красива светлина и максимално да се използва естествената такава. Анатомията на коското око не позволява да се използват стандартните методи на осветление. Не бива да се използват светкавици, насочени към конете! Заради красиви снимки не бихме рискували зрението им.
Решихме задачата, построявайки огромен, с холувудски размери снимачен павилион, декориран разкошно, с добра светлина. Няма втори такъв в света. Проекта направихме сами. Особената конструкция на прозорците осигурява топъл колорит на снимките ни. Наложи ни се сами да проектираме нова съвършена система за професионално осветление за манежа и конете. Използваме павилиона за кино и фотография. Във филмите конете изглеждат още по-ефектно, отколкото на снимка.
Предпочитам да снимам при естествено осветление, но в помещение. Проблем на Русия е отсъствието на красив фон и с това е невъзможно да се бориш. Жалките пейзажи на петербугските покрайнини не ме вдъхновяват, а фотошоп не желая да използвам. Аз обичам честната, сочна, богата на колорит, живописна, пълна с драматизъм снимка. Не обичам весели снимки със синьо небе, тревичка и красиви коне.

Особености при снимането на коне

За да снимате коне, трябва да ги обичате и разбирате. Трябва да имате представа за тяхната анатомията и физиологията им, да познавате навиците им, да разпознавате техните настроения и намерения. Работата е там, че в отношението към конете не може да има нищо любителско, в това число и фотографирането. Конете са напълно равнодушни към публикуването на портретите им в списания, те не могат да бъдат замаяни от славата, не е възможно да бъдат принудени да позират заради хонорар. Затова фотографът трябва да усети какво ще се случи в следващия момент, да предугади точно и най-леките движения и намерения на модела си, защото в противен случай няма да се получи нищо. Например, снимайки курбет, вие сте длъжни да знаете колко високо ще скочи коня, за да попадне в кадъра, да уловите добър ракурс и светлина; за получаването на успешна снимка се натрупват множество обстоятелства.
Изобщо много зависи от това какъв точно кон се снима. Да кажем, за нашите коне аз съм придворен фотограф и те се отнасят по съответния начин към мен: царствено, без особено внимание, малко снизходително. Като всяко възпитано същество, нашите коне не изискват време за подготовка къв фотосесията: те са обучени по системата Nevzorov Haute Ecole — без насилие, доверчиви са и са свикнали да се снимат в киното, към много камери, хора и светлина, не се боят от снимачния процес и всичко сварзано с него.
Друго нещо е снимането на монголските табуни или на коне, които в пълна степен познават цялата подлост и злоба на човека. И трето — това е «бойната» фотография, която снимаме на всички конни забави — конен спорт, състезания, всякакви представления и циркови изстъпления. Там трябва да се снима на серии, като стрелба с автомат. Ако го направите ще разберете за какво говоря: там всеки кадър показва болката на коня. «Успеваемостта» на такива фоторепортажи потриса новаците.

Опитайте да посетите конно спортно мероприятие не като зрител, а като професионалист, опитайте да проследите не скока на коня над бариерата, а това което се случва в очите и устата му… Опитайте и ви уверявам, че когато свалите на компютъра ще ви облее студена пот. Болка, разкъсани устни, кръв… Всичко това не се вижда от трибуните, но става очевидно на снимките.
Ние сме първите в света, които започнахме да снимаме и публикуваме издевателствата на човека над коня. Но ключевата задача на фотографа е да не пропусне на информативния, най-разобличителния момент, да намери ситуация, където мъчителската същност на случващото се се разкрива в пълен размер.

Технически особености на фотографирането

Първото и най-важно: художествените снимки да се правят с напълно свободни коне, всичко друго е фалш и ще се забележи веднага. Принудата изражда коня и самата идея. Конете на NHE са освободени от принуда и насилие. Те са силни, талантливи, във всеки от тях се култивира индивидуалност, сила, грация. Това се опитвам да покажа.
Що се касае до техническите трудности, те не съществуват ако има налице добър фотоапарат. В момента използвам Canon Mark III D. За момента това е най-добрата камера за хипологична снимка. Като правила вземам две камери с 50 и 70-200 обективи. Стабилизацията е задължителна, тъй като използването на статив е невъзможно по ред причини. На първо място няма време да се разпъне, теренът е неравен. Второ, трудно е да се тича със статив и камера. Не е възможно да се променя положението на камерата във височина, а при снимането на коне това е невъзможно.
Аз не ползвам всички блага на съвременната техника, не снимам в RAW, не обработвам във ФШ, кадрирам крайно рядко и даже експозицията задавам ръчно, променяйки я ежеминутно в зависимост от обстоятелствата. Снимам като на филм: ако се получи – добре, ако не – в кошчето.
А всички конкретни препоръки почиват върху хипологията и техниката на снимане.
Не трябва да се оставя твърде много „въздух“ около коня, освен ако наоколо не е прерията.
Не използвайте светкавица – по-добре е да се използва естествена светлина.
Не снимайте конете с широкоъгълен обектив, а ако нямате друг, то трябва да се отдалечите, за да се избегнат изкривяванията на пропорциите.
И още важно е да не ви мързи, да не се жалите и да приклекнете, за да не снимате коня отгоре, а отдолу или фотоапаратът да е на нивото на корема. Трудно е, но иначе няма да ви се отдаде да избегнете диспропорциите.
Освен това не препоръчвам използването на автоматични настройки на експозицията и бял баланс.
Най-добре конят се снима, „усещайки“ всеки кадър. Като цяло настройките за снимане на коне приличат на настройките за снимане на портрет.
Грешка според мен е залепянето на коня към фона. Снимайте в открити пространства, използвайте такава дълбочина на рязкост, за да бъде конят рязък а фонът - размит.

Можете да си поиграете с баланса на бялото. Да затоплите снимките на рижи и кафяви коне, или да добавите студен оттенък, снимайки вран кон в мрачен ден. Тези хитрости помагат да се изрази настроението.
Силно препоръчвам са избягва снимането на пошли банални кадри, от рода на кон с трева в устата и панамена шапка на главата. Тези кадри унижават както животното, така и фотографа.
На тези, които сега започват със снимането на коне бип препоръчала това, което правим ние: посещения на конни състезания, цирк, да се фиксират случаите на издевателства над конете, да се изпращат снимките в пресата.
Преди да снимате коне се запитайте, защо го правите? Какво искате да кажете? Ако няма какво да кажете за конете, няма какво да вложите в снимките и те няма да се получат.
Днес, при тоталната «фотографомания» снимат всички и се снима всичко, даже понякога напълно прили(но от техническа гледна точка и единствено смисълът на поместените в Интернет албуми рядко се открива. В такива картинки няма идеи, няма рписъствие, няма стил.
Между другото професионалното художествено образование е задължително за фотографа! Разбирането на композицията, на колорита много помата в работата. Аз се старая да „рисувам“ всеки кадър, да се отнасям към него като към живописно платно.
И още, много важна е «строевата подготовка». Трябва да сте силни, ловки и издържливи – точно като Джеймс Бонд. Ако човек, снимащ кон не може да потича след него без да се задъха, той никога няма да успее да направи нормална снимка.

2008 © Лидия Невзорова

Източник

0
0
0
s2sdefault
© 2009-2019 MacroPic. All Rights Reserved.

Please publish modules in offcanvas position.