ФОТОГРАФСКИ СТАТИВ

Стативът просто е необходим при снимане на ниски скорости. Освен това той освабождава ръцете на фотографа, а това прави снимането по-стабилно и дава възможност без да бързате, да внимателно да уточните желаните кадри.

Най-добрите снимки се правят бавно. Приемайки внимателен и осъзнат подход към сцената, може да се разгледа под различни ъгли и да се избере най-подходящата композиция. Кадрирането на изображението изисква по-обмислена оценка на това, което се вижда във визьора, в сравнение с моментните снимки.

Стативът трябва да е тежък. Той трябва да издържа тегло, няколко пъти по-голямо отколкото фотоапарата с обектива. Затова статив се носи в тези два случая:

  • ако имате автомобил и свободно се придвижвате до всяко място
  • ако знаете точната цел на своето пътешествие

Да се размотавате няколко часа с фотографска раница и да носите в ръце тежък статив в търсене на нещо за снимане е занимание за истински маниаци.

Кога е нужен статив:

  • при снимане с телеобектив
  • при снимане на панорами
  • при снимане в студио
  • при снимане в сумрак, нощем или движеща се вода, когато е необходима ниска скорост
  • в макрофотографията
  • винаги, когато има възможност да се използва

Стативът сам по себе си не изключва сътресения. При натискане на спусъка с пръст потрепване ще има при всички случаи. Затова при възможност използвайте дистанционен спусък или снимайте в режим на самоснимачка.

При определени условия на снимане, наличието на добър статив може да се окаже по-важен фактор, отколкото класа на вашия фотоапарат, особено ако става дума за панорами, пейзаж, интериори, макро. Доколкото камерите се обновяват по-бързо, отколкото стативите, към избора на приятел с един или три крака трябва да се подходи с необходимата сериозност.

Кога е нужен статив?

Най-разпространената причина за използването на статив е снимането на ниски скорости, от 1/30 до няколко минути и дори часа. При отсъствието на стабилизатор на изображението понижаване на рязкостта може да възникне и при скорости до 1/125 сек. Причината може да е както неуверен захват, така и вибрацията от движението на огледалото. Такива вибрации не възникват при използването на фотоапарати, при които огледалото е неподвижно или липсва. Те са рядко срещани при DSLR. Но при огледално рефлексните фотоапарати среден формат, като Rolleiflex 6001 или "Киев-60", използването на статив е желателно дори при снимане на нормални скорости.

С увеличаването на фокусното разстояние се увеличава и скоростта, позволяваща получаването на рязка снимка. Допустимата скорост може да се определи примерно, използвайки фокусното разстояние на обектива като знаменател (например, за 250 мм. не по ниска от 1/250 сек.). Нерядко даже през деня и при нормално осветление светлосилата на телеобектива не позволява да се обезпечи нужната експозиция при висока скорост. При снимане от ръка продължителността на експозицията винаги е ограничена. В много случаи безсилна е и стабилизацията.

Стативът позволява устойчивото закрепване на камерата в положение, което не винаги е достъпно при снимане от ръка (например, високо над главата). Друг случай на използване на статив е невъзможността за снимане от ръка, обусловена от размерите или конструкцията на камерата. Наличие на статив предполага всяка камера, снимаща на плака. Снимането с много средноформатни фотоапарати е просто неудобно.

Избор на правилните "крака"

Стативите могат да се разделят на три големи групи:

  • Мини-стативи. Най-простите варианти - стяга, позволяваща фотоапарата да се закрепи за ръба на маса. Настолни стативи триноги, най-често от пластмаса и предназначени за джобни цифрови камери. Срещат се и по-сериозни варианти, изработени от метал и предназначени за огледални фотоапарати.
  • Моноподи. Имат телескопична конструкция и като правило сменяема глава. Широко използвани в репортажната фотография. Позволяват да се облекчат ръцете по време на снимки и да се ограничи размазването на снимката при скорости, по-ниски от 1/8 сек.
  • Триподи. Най-разпространеният и ефективен вид стативи, който се среща в най-широк асортимент. Съществуват даже варианти на триноги, при които централната колона с главата може да се използва като монопод (Cullman 2800, 3430).

Надежността и устойчивостта на статива зависят от множество фактори. Обикновено най-важния фактор се оказва цената. Евтините варианти са до 100 долара. Като цяло триногата на стативите се изработва от алуминий, главите са несменяеми и изработени от пластмаса. Типичните недостатъци са неустойчивостта на главата и недотам високото качество на изработка. При минимум средства с компактни фотоапарати и леки огледални може да се използват такива стативи. За $150 може да се разчита на по-сериозен вариант на Velbon, Manfrotto или Slik, предполагащ използване на сменяема глава. Професионалните триподи струват повече от $250 и обикновено се предлагат без глава, изборът на която е предоставен на фотографа.

Стативната глава представлява приспособление, което отговаря за точното разположение на камерата в пространството. Срещат се глави от четири типа: 2D, 3D, сферични, панорамни. За оперативно поставяне на фотоапарата служи плочката (Quick Release). Към плочката фотоапаратът се закрепва с обикновена резба, а към главата се закрепва с механизъм за бързо сваляне. Използване на сменяеми плочки е най-удобно при използване на няколко фотоапарата, към всеки от които може да са захванати предварително. Но дори ако е една, подобни аксесоари значително опростяват процеса на снимане (това особено касае сферичните глави).

Повечето съвременни камери имат резба 1/4" за монтиране на статив. При апаратите среден и голям формат най-разпространена е резбата 3/8". Професионалните глави позволяват закрепване на камери със всякаква резба. Самите глави се закрепват към триногата чрез резба 3/8". Затова, ако става дума за професионална техника, използването на глави от един производител с тринога от друг е обичайна практика.

Нескъпите глави и триноги Slik и Velbon се съединяват с резба 1/4". В случай на разминаване на резбите на главата и триногата може да се използва преходник.

Височина и конструкция на "краката"

Максималната височина, на която може да се вдигне камерата е една от най-важните характеристики на статива. Най-разпространени са стативите с централна колона, която се движи нагоре, обезпечавайки максимална височина. Подобна конструкция прави статива в сгънато състояние достатъчно компактен, но се отличава с по-ниска устойчивост, отколкото стативите с неподвижна централна колона или без колона. Най-високите модели имат сваляща се централна колона и позволяват закрепването на главата директно към триногата.

Височината на статива не бива да е прекомерна: за обикновени задачи е достатъчно стативът да се вдига до височината на очите. Помнете, че надежден статив, който обезпечава работна височина до 2 метра не може да е лек, компактен и евтин.

Важни параметри също са минималната работна височина, която позволява закрепването на камерата ниско над земята и дължината на статива в сгънато състояние. Колкото повече телескопични секции има стативът, толкова по-компактен е но по-малко гъвкав и оперативен. За общи задачи за оптимален се смята три секционен статив.

Маса и устойчивост

Универсалният статив трябва да е достатъчно "мощен", за да гаси вибрациите, възникващи от вятъра и да издържа голямо натоварване, за да се използва с фотоапарати с различен формат. В идеалния случай стативът трябва да издържа такова натоварване (в кг), за да издържи удвоената маса на фотоапарата заедно с обектива и светкавицата. Това е свързано с факта, че в много случаи значение има не само теглото, но и площта на набора. Устойчивостта на статива зависи преди всичко от масата му. На практика се правят компромиси: в много случаи не може да се носи тежък статив. Затова на преден план излизат нюансите на конструкцията, материалът и диаметърът на краката. За фотоапарат от начален клас можете да се ограничите до лек метален или карбонов статив със сменяема глава.

Повечето стативи се комплектоват с гумени или пластмасови накрайници, които предодвратяват плъзгането на "краката" по гладки повърхности, или стоманени шипове за меки повърхности. Известните фирми предлагат специални набори от шипове, които се използват вместо тези в комплекта. Удобни са универсалните накрайници с комбинирана пета - шипове и гума. Такива варианти предлагат Manfrotto и Rekam. За меки повърхности като сняг или пясък има специални "обувки".

0
0
0
s2sdefault
© 2009-2019 MacroPic. All Rights Reserved.

Please publish modules in offcanvas position.