АВТОФОКУС

Да разгледаме принципа на работа на една от най-полезните автоматични функции на съвременния цифров фотоапарат - автофокуса.

Технически това е комплексна система за движение на елементите в обектива, която се управлява от микропроцесор. В различните модели автофокуса е реализиран по различен начин. В съвременните фотоапарати се прилагат две принципно различни схеми на реализация на автофокусната система: те се наричат активен и пасивен автофокус.

АКТИВЕН АВТОФОКУС

В началото активната система за автофокус е въведена и приложена компанията Polaroid през 1986 г. В работата и се използва добре известния на моряците принцип на сонара. Работата на сонара и първата автофокусна система е основана на принципа на отражението на звука от повърхността на предметите, при което високочестотен генератор изпраща тесен насочен звуков сигнал а системата измерва времето за връщането на отразения сигнал. Знаейки скоростта на разпространение на звука във въздушна среда, изчисляването на разстоянието до обекта е относително просто, даже за елементарната електроника. На основание получената информация, електронното устройство задвижва лещите на обектива в нужното положение. В съвременните фотоапарати се използва инфрачервен лъч. Свързано е с физичните закони, които доказват, че светлината се разпространява много по-бързо от звука, и използването и от своя страна води до значително ускоряване работата на системата.
Преимуществото на този метод е високата скорост на работа и независимостта на системата от обектива поставен на фотоапарата. Основните недостатъци са малкото разстояние на което работи системата, свързано с разсейване на светлинния лъч и невъзможност за фокусиране през стъклена повърхност, тъй като лъчът се отразява от нея.

ПАСИВЕН АВТОФОКУС

Пасивната автофокусна система се нарича и TTL (through-the-lens - фокусиране през обектива). Използват се два варианта - фазов и контрастен автофокус.
При контрастния метод необходимите за фокусирането данни се свалят директно от матрицата. Изображението се разбива на определено количество хоризонтални ивици с дължина от по няколко десетки пиксела. Процесора на фотоапарата изчислява абсолютните стойности на яркостта за всяка точка, след което ги сравнява с тези на съседните точки. Ако обекта в кадъра не е на фокус, то тези стойности не са с голяма разлика. В този случай системата за управление на фокуса измества лещите в обектива постепенно така, че разликата в стойностите на горните точки да стане максимална. Контрастният метод за автофокус е удобен защото не възниква необходимост във фотоапарата да се монтират допълнителни сензори. Недостатък в работата на системата е ниската и скорост.

Оптимален вариант се явява използването на фазовата автофокусна система, която се използва в DSLR фотоапаратите. Скоростта на автофокусната система се постига за сметка на допълнителни технологични решения. В професионалните апарати може да има монтирани до няколко десетки датчици. Огледало насочва светлинния поток, влизащ през обектива. Светлината в датчика се разделя на два независими потока, всеки от който попада на собствен светлочувствителен сензор. При отсъствие на добър контраст във елементите които фокусираме автофокусната система е безсилна да вземе решение. Ако заснеманата повърхност има способността да отразява светлината, може да помогне допълнителната подсветка, която проектира спомагателен рисунък. При останалите случаи от положението може да ни спаси само ръчната настройка на фокусиране.

При TTL-системата недостатъците основно са свързани с осветеността на обекта и светлосилата на обектива. При ниска осветеност системата просто не работи. Очевидно решение на проблема, както казахме по-горе е подсветката на обекта. Специално за това производителите вграждат във фотоапарата източник на светлина. Обикновено той действа просто като фенерче, а при по-сложните технически решения източника проектира специална решетка, която облекчава работата на датчиците.

Още едно слабо място на TTL системата е чувствителността към хоризонталните линии. За да се справят с този дефект, разработчиците на фотографска техника започват да поставят кръстообразни датчици /кръстосани точки/, които са по-малко чувствителни към ориентацията на линиите в кадъра. Наличието на такива датчици е един от оценяваните показатели при определяне на качествата на апарата. В бюджетните DSLR фотоапарати тези датчици са единици. В скъпата техника преобладават.
Фокусирането определя кои елементи от кадъра ще бъдат резки и кои размазани.

Изборът на фокусната точка може да се направи както ръчно, така и автоматично. Резкия елемент от кадъра се нарича точка на фокусиране. Ако в апарата ползвате функцията за автоматичен избор на точка на фокусиране, той преимуществено ползва централната точка. Много фотоапарати /основно професионалните и ДСЛР/ позволяват избор на фокусна точка автоматично или ръчно. При различните модели броят на точките може да бъда от 9 до 65 като цифрата не е окончателна тъй като производителите постоянно усъвършенстват системите и увеличават количеството точки за фокусиране.
Това дава по-голяма свобода за създаване на композицията. Освен това не винаги е удобно или необходимо да променяте композицията на кадъра ако предварително сте фокусирали върху друг обект /например и фотоапарата е на статив/. В много от ДСЛР апаратите изборът на фокусна точка се изобразява и на дисплея и във визьора.

Който и да е предмет, намиращ се извън точката на фокусиране ще изглежда размазан. Колкото е по далеч от тази точка толкова ще е по неясен.
Практическа задача: Намерете в упътването към вашия апарат информацията за възможностите му относно избор на фокусна точка. Ако има такава, направете няколко опита в движение да сменяте избраната фокусна точка. Заснемете 4-5 кадъра с еднакъв обект и различна фокусна точка освен централната.

Причини за размазване образа на снимката

  • Трептенето или мърдането на апарата. Ако по време на снимането, ръцете ви треперят /от студ, от умора или неподходяща позиция/, има голяма вероятност снимката да се получи размазана. За да избегнем това е необходимо да се снима на по-голяма скорост - например над 1/250 сек. или да се използва статив. ,
  • Движение на обекта при снимане с по-ниска от неговата скорост. Дори от статив, този обект ще изглежда размазан на снимката.
  • Пряко попадение на насрещна светлина в обектива. Даже и снимката да е добре фокусирана и апарата да не е мръднал, тя може да изглежда размазана, ако слънчевите лъчи попадат директно в обектива. Тогава в снимката могат да се появят, точки и сенки, бликове. За да избегнете това, апарата трябва да се измести да не е тачно срещу слънцето и да се използва сенника на обектива.

Когато слънчевата светлина попада директно в обектива снимката се получава неясна и "мека". За да предотвратим прякото попадение на светлина в обектива трябва да използваме сенник, който защитава от такова попадане на светлина в голяма степен обектива.

Режими на работа на автофокусната система
Автофокусната система на апарата може да работи в различни режими. Всеки от тях има своето предназначение и се използва при снимане в съответните условия. Производителите на фотоапарати влагат достатъчно разнообразни такива. В голяма част от среднобюджетните и професионални тела на корпуса на апрата са предвидени лостчета и копчета за управление на тези режими. В компактните апарати почти винаги този достъп е осъществен чрез менюто. От основните автофокусни режими могат да се изброят три: единичен покадров (AF-S във фотоапартите Nikon, One Shot - в Canon), следящ (AF-C във фотоапаратите Nikon, Al Servo - в Canon) и динамичен. В много от фотоапаратите покадровия и следящия могат да бъдат и обединени в автоматичен режим (AF-A във фотоапаратите Nikon, Al Focus - интелигентен автофокус в Canon).

Единичното /покадрово/ фокусиране е предназначена за снимки на относително неподвижни обекти. Този режим е по подразбиране във фотоапаратите и се използва най-често. Като правило, автофокуса се включва при наполовина натиснат спусък. Ако апарата е фокусирал, то това се потвърждава от характерен звук и зелена точка или рамка във визьора или на дисплея. Ако апарата не е фокусирал, съответно индикацията ще е червена. Тези сигнали често могат да се включват или изключват от менюто на апарата. В случай на неуспешно фокусиране можем леко да изменим кадрирането или да изберем друга фокусна точка. Много от апаратите имат настройка да не снимат без да е получено потвърждение за фокусиране.
Режим на следящ автофокус се използва за заснемане на движещи се обекти при които разстоянието да обекта непрекъснато се променя. При това положение апарата префокусира постоянно като следи обекта и чак при заснемане на кадъра определя и неговата експозиция.
Динамичен автофокус. В множество апарати също така се използва режим на групов динамичен автофокус. Апарата определя как са взаимосвързани обектите в кадъра и си прави собствена схема на отношението. Възможни са различни комбинации: автофокус със избор на зоните за автофокус и динамичен автофокус с приоритет на най-близкия обект в кадъра Динамичния автофокус дава възможност за заснемане на сцени с множество обекти, между които има движение /например спортни сюжети/.
ЗАЩО "ПРОПУСКА" АВТОФОКУСЪТ?

Колкото и умен да ни е фотоапарата, той идея си няма за нашия "творчески" замисъл в кадъра. Нека дори съвременния автофокус да може да отдели лицето на обекта в кадъра и да фокусира върху него, да се доверяваме напълно на автоматиката е основна грешка. Със стандартните случаи съвременните апарати се справят добре, но в по-сложните, преимущество имаме с използването на гъвкавите системи за управление за да проконтролираме процеса.

Често апарата в автоматичен режим фокусира върху второстепенен обект в кадъра по различни причини. Анализирайки сцената, той използва приоритета на централната точка или пък се спира на висококонтрастен обект или върху най-близкия такъв в кадъра. Например при заснемане на боксов мач често автофокуса на апарата се "влюбва" във въжетата на ринга. Когато снимаме еднотонови, с повтарящи се геометрични елементи, мрежови или стъклени обекти те принципно са "неудобни за автофокуса" и той често пропуска целта.

РЪЧЕН ФОКУС

Когато не е имало автофокусни системи, фотографите са фокусирали ръчно и "на око". Въртейки фокусировъчния пръстен на обекива и измествайки лещите те настройвали фокуса върхо желаните от тях обекти. Обикновено резултатът се контролирал върху матово стъкло във визьора. В по-голямата част от ДСЛР камерите и при по високобюджетните от компактните е придвидена възможността от използването на ръчен фокус.

Възниква въпросът: Защо да използваме ръчен фокус, когато автоматичния е по-удобен, бърз и относително точен. Така е, но не при всякакви условия. Често при условия на недостатъчна осветеност, фотоапаратът се колебае и не може да потвърди фокусиран ли е обекта. Трусности при фокусирането много често възникват и при макроснимките. При снимане например в зоопарка апарата често фокусира върху решетките, а не красивото диво животно зад тях. В тези случаи автофокуса е досаден и дори пречи на снимането.

0
0
0
s2sdefault
© 2009-2019 MacroPic. All Rights Reserved.

Please publish modules in offcanvas position.