ВИДОВЕ ОБЕКТИВИ

Съвременният фотоапарат е претърпял малко изменения в сравнение с голямоформатните чудовища. Наистина, станал е по-малък, получил е автофокус, стабилизатор на изображението, по-късно филмът е заменен от матрица. Но глобално нищо не се е променило - изображението продължава да се проектира върху светочуствителния материал благодарение на обектива, който винаги е бил в основата на изграждане на изображението.

 Напредналите фотографи са имали възможност да изпробват много, но снимат с любимите си обективи. А са любими, защото са скъпи оптични прибори. Ентусиастите събират колекцията си с години, прикрепвайки се към една система, сменяйки през годините някои екземпляри по различни причини. Това са хората, познаващи вкуса на фотографията. А какво да правят начинаещите?

Действително, при покупката на фотоапарат човек рядко се ръководи от здравите си мисли и не разбира думите "широкоъгълен" и "дългофокусен", затова пък се стреми да си набави обектив със "зум", и колкото по-голям, толкова по-добре. А ситуацията е обратна, наистина вариообективите с голяма кратност са доста по-универсални, но заедно с това водят до влошаване на качеството на изображението.

Малко теория. Най-разпространената система в света е основана на 35-мм филм ("тип 135"), Именно този стандарт се превръща в ориентир на фотопроизводителите в потребителската сфера и именно за него ще говорим по-нататък, като забравим, че съществуват и среден и голям формат.

Днешните обективи така или иначе се приравняват към 35-мм формат, въпреки, че фотоапаратите днес са далече от него - с аналогичен размер на кадъра (24х36 мм) са по-малко от 1% от произвежданите днес фотоапарати. Огромното болшинство фотоапарати (повече 90%) са компактните, при които размерът на матрицата е с 4-6 пъти по-малка площ от тази на филмовия кадър.

Ако погледнете обектива на някой компактен фотоапарат, често можете да видите две скали, например 8-24 mm/f2.8-5.0 (38-114 mm), където цифрите в скобите съответстват на еквивалентното фокусно разстояние (обърнете внимание, не на размера на обектива), преизчислено към 35-мм еквивалент. Именно по него се различават обективите.

За да стане ясно, нека си представим два фотоапарата: стар компактен лентов фотоапарат и съвременен компактен цифров фотоапарат с резолюция 10 МП. Снимаме с двата един и същи кадър при фокусно разстояние 38 мм от една и съща позиция и печатаме във формат 10х15. Разглеждайки снимките без да обръщаме внимание на разликата в качеството, ние виждаме, че няма разлика в площа на обхванатото пространство. За нас няма значение, че матрицата е 4 пъти по-малка от филмовия кадър а фокусното растояние едва 8 мм. Именно затова умножават фокусното разстояние (ФР) по коефициента (кроп-фактора, КФ), който всеки може да получи ако раздели размера на диагонала филмовия кадър на диагонала на матрицата - така се получава ефективното фокусно разстояние (ЕФР).

Впрочем, при огледално-рефлексните фотоапарати ситуацията е обратна: притежателите им са опитни и познаващи същността на въпроса и затова никой производител на обективи не изчислява ЕФР за тях. Между тях пълнокадровите модели не са много - основно професионални, а масата от съществуващите днес имат матрица с размер 1,5 пъти по-малка, за които се произвеждат много обективи, които не поддържат пълен кадър. Дори обозначаването на ФР е останало от "стандартните" за огледалните фотоапарати обективи - просто ФР трябва да се умножи на съответния КФ (х1.5). Ако кадрирате снимката в редактор, вие също изменяте ЕФР. Напр. Ако сте снимали с 50 мм. oбектив, умножаваме по 1,5 (кроп-факторa), кадрираме, напр. изрязваме 30% от площта на кадъра и съответно умножаваме по още 1.33 - получават се 100 мм.

За какво служат обективите

Нека видим по-подробно за какво ни служи всеки тип обектив, заслужава ли си да се купи и с каква цел.

Рибешко око

Обективите от този тип се характеризират с много широк зрителен ъгъл - при стандарт 180° по диагонала на кропнат кадър просто нямат конкурент. А това не пределът, примерът е за най-известният съветски МС Пеленг 3.5/8 (причината за популярността му е ниската цена при средно качество). В тази посока рекордьор е Sigma, с 4,5/2,8 обектив, чиято цена разбира се е приказна, който дава изображение, обхващащо повече от 180°...

Впрочем, за такъв широк зрителен ъгъл (практически всичко, което виждат очите ни, включвайки и периферното зрение) се налага да се плати нелоша цена. Нямаме предвид тези смайващи пари за споменатата Sigma, всичко е по-просто: заради свръхширокоъгълния обхват оптичните изкривявания на обектива стават практически такива, като изпъкналостта на предната леща. Всъщност фотографите са страдали кратко време, научавайки се да използват тази слабост като плюс - обективът изкривява перспективата превъзходно и има на практика безкрайна дълбочина на рязкост от половин метър нататък на бленда, т.е. може да се заснеме човек от височина на 20 см над главата му, при което главата ше изглежда като балон, а краката като кибритени клечки. Интересно изкривява линейните обекти - колоните в края на кадъра се извиват дъгообразно навън.

Като цяло, обективът се смята по-скоро за развлекателно средство (в почти 100% от случаите се използва за експерименти), отколкото за сериозен инструмент - на никой не би се харесало да е изкривен в края на кадъра.

Широкоъгълен обектив

Необходим инструмент на фотографа-пейзажист и репортера, снимащ в затворени помещения. ЕФР тук започва от 15-16 мм (като примера Tamron 10-24, приравнени 15-36 мм), позволяващи да се обхванат малко повече от 90°, което е достатъчно за снимане в помещение. Твърди се, че няма нужда от максимална стойност на блендата 2.8, с което едва ли ще се съгласят професионалистите, на които се налага да снимат в почти пълен мрак, където могат да се срещнат всякакви хора, в това число и боящи се от дневната светлина.

Преимуществото на ширикоъгълният обектив пред рибешкото око е, че изображението е почти без изкривявания (и колкото по-викока е цената, толкова по слаби са сферичните аберации и по-голям относителния отвор), а недостатъкът в почти два пъти по-малкия зрителен ъгъл.

Обърнете внимание, че хората, намиращи се в периферията на кадъра забележимо наедряват и увеличават теглото си при приближаването към центъра на кадъра.

Нормален обектив

Във филмовите времена нормален/стандартен обектив е бил 50 мм., но с умаляването на матрицата на смяна идва 35-мм обектив, въпреки, че много продължават да използват 50-ката, макар, че зрителният ъгъл се е съкратил до този на умерен потретен обектив.

Нормално в този обектив дава не много - изключвайки периферното зрение, 50-мм обектив дава абсолютно същото изображение като нашето зрение, а оттам се запазват и всички пропорции. По-рано това е било достатъчно, останалото се е постигало с т.нар. "крачен зум". Днес го е сменил истинският вариобектив.

Всъщност петдесятката не може да бъде заменена от нищо - това е границата между широкоъгълен и дългофокусен обектив, с която е изразло не едно поколение фотографи. Обикновено са светлосилни, около f/1.8, при това за малко пари. Но обкръжен от зумове, обективът губи по своята универсалност, затова пък учи фотографа на игра с кадрирането. С други думи, обективите от този тил са по-скоро за обучение, отколкото за ежедневно използване - зрителният ъгъл е малък за помещения, а за портрет не са особено подходящи.

Универсален/китов обектив

Купувайки първият DSLR задължително го вземете в комплект с "китака" - производителите правят хитър ход, намалявайки цената му под пазарната му стойност (т.е. ако купите обектива и фотоапарата отделно, разликата в цената ще е 100-200 долара). Няма да ахнете от качеството, но ще го разберете след година-две снимане, а за това време може пластмасовото му тяло да не ви служи така вярно, като в началото.

Всъщност, функционално китовите обективи са заменили стандартните 50-ки - ЕФР 50 мм сега се намира в средата на диапазона (в случая с 18-55). Получава се, че просто са разширили възможностите на 50-ката с помощта на зума. Виждате ли цифрата 35? Там е.

Преимуществото "китака" пред "петдесятката" е във функционален план, защото позволява снимане в стая, стават и нелоши портрети, необходимо е само да се завърти гривната на зума. Недостатъците са очевидни - губи по отношение на качеството, но в началото на творческия път смело трябва да влезе в сметките, защото по-добър учебен обектив не може да се намери.

Портретен обектив

Не търсете надпис portrait на този обектив - няма такъв. Портретният обектив просто има ЕФР 85-120 мм, в зависимост от вкуса на фотографа. Причината е проста: общувайки с даден човек, повечето то нас гледат на събеседника с други очи, затова сме свикнали да виждаме определен ракурс и само хора, с едностранно увреждане на зрението виждат опонента си по друг начин (всъщност и фотографите-циници). За да разберете тези хора, без да променяте позицията си, закрийте едното си око с ръка и ще видите колко силно се променя ракурсът. Причината е проста: гледайки с две очи, светлината от обекта (естествено отразената) се разпространява в едно направление, без да се събира, а с едно ние я заставяме да се събере в една точка под ъгъл. Тази ситуация може да се коригира, като направим ъгъла по-остър, за да бъдат крайните лъчи по-близки до успоредни линии, каквато ситуация имаме, гледайки обекти с две очи - не напълно, но по-добре от това с което разполагаме…обективът има един зрителен орган.

Естествено, портретите се снимат от някаква дистанция (пак ще споменем "крачния зум"), в зависимост от това, което искаме: едър план, до гърдите, до кръста или в пълен ръст.

Обърнете внимание, че има куп портретни обективи - по техническите си характеристики те приличат на макрообектив, но изискванията са различни: "портретният" е длъжен не само да дава рязка картина в зоната на фокуса, но и да размива фона красиво, в същото време макрообектива трябва само да е рязък.

Макрообектив

Макрофотографията е едва ли не единственото направление във фотографията, където почти всичко зависи от техниката, използвана при снимане. Безусловно, художественият поглед има важно значение, но добрият обектив ще направи много, именно затова много новаци започват с макро. Макрообективът е обектив с надпис "macro" или "micro", който не просто го прави много готин, а позволява фокусиране от по-малко разстояние. Ако разгледате техническите характеристики ще видите, че параметърът "минимална дистанция на фокусиране", която при повечето обективи е примерно 35 см, при макрообективите е два пъти по-малко. Разбира се, какъвто е обектива, такава е и работата му в макрофотографията - ако не искате да се лутате дълго във Фотошоп, веднага си купете хубав.

Добре е да има мотор за фокусиране, но съвсем не е задължително - да се улови пчела в полет дори и с бърз АФ е невъзможно. Максималната стойност на диафрагмата обаче има смисъл: позволява снимането при лошо осветление, но няма да позволи желаната дълбочина на рязкост, необходима за макро. Впрочем, в някои случаи свръхмалката дълбочина на рязкост дава нелоши резултати. Трябва да се знае, че най бюджетните модели обективи не са достатъчно резки и това трябва да се компенсира в редактора, но вече няма да е същото.

По своята идея, макрообективът, както и портретния нямат право да бъдат универсални - и двата имат тясно приложение и като следствие особености на конструкцията и качеството, затова трябва да се купуват по предназначение. Разбира се, че могат да се снимат портрети с макрообектив, няма кой да го забрани.

Телеобектив

Обективът, който позволява "да се приближим по-близо", без да го правим на практика - като правило тези обективи са по-дълги с тези, за които говорихме преди. Именно тях най-често си мерят фотографите, въпреки, че няма особен смисъл. С това няма да се съгласят фоторепортерите и птичарите - такива обективи ги хранят (и колкото по-дълги и дебели, толкова по-добре, там размерът има значение), защото да се доближат до президента или белоглавия лешояд и да ги ослепят с мощна светкавица е позволено на малко хора.

Никой не пречи да си купите още една играчка, в края на краищата има вещи, които трябва да се преболедуват от всеки: дребната шарка и мъжките играчки. Даже и да не се излекувате, ще останете доволни.

С този обектив се снимат държавните ръководители, модни ревюта, съседката неглиже и без неглиже. А, и птичките и луната - и без това рядко ги виждаме в ежедневието.

Набор от обективи

Ако имате компактен фотоапарат е лесно. Но и по-лошо. При тях обективите не са сменяеми.
Обикновено начинаещият фотограф с DSLR има един обектив, китовия, който е евтин и се продава с фотоапарата. Рано или късно обаче всеки започва да мисли за покупка на друг обектив. След това - трети. И т.н.
Добрият обектив струва колкото фотоапарата или повече. Много добрия обектив - много повече. Комплектът на заможния фотолюбител се състои обикновено от:

  • универсален зум с фокусно разстояние около 24-70 мм (по правило си стои на фотоапарата)
  • портретен светосилен обектив
  • телеобектив с фокусно разстояние около 70-300 мм (плюс-минус) за снимане от далечни разстояния
  • широкоъгълен обектив 10-24 мм за снимане в помещения, големи или продълговати обекти
  • макрообектив
    Процентът на успешните снимки не зависи от количеството обективи!
© 2009-2020 MacroPic. All Rights Reserved.