УСТРОЙСТВО НА ОБЕКТИВА

Фотообективите представляват сложна оптикомеханична конструкция. Принципно се състоят от множество групи оптични елементи /лещи/, пречупващи и фокусиращи светлината постъпваща в обектива. Благодарение на това може да се увеличи изображението на засниманата сцена и да се фокусира в конкретна точка.

 

Принципната конструкция на фотообектива се състои от следните основни елементи: система от лещи и сферични огледала, изработени от специално оптично стъкло метален обков и пръстени и ламелни елементи образуващи диафрагмата. В предната част на обектива е разположена събирателна леща, която приема и концентрира постъпващата светлина. В обектива са разположени системи от лещи и сферични огледала, които в последствие пречупват и отразяват светлинния поток за формиране на окончателното изображение. Количеството и групите оптични елементи и лещи в съвременните обективи може да бъде различно. Те могат да бъдат наредени плътно един до друг или да бъдат разделени с въздушно пространство помежду си. Най-простите конструкции обективи могат да бъдат с от една до три лещи. Във висококачествените и скъпи обективи те могат да достигнат и до 10 и повече.

Устройство на обектив за фотоапарат със сменяема оптика
(тук се виждат три групи оптични елементи)

Прецизността на взаиморазположението на лещите в обектива се постига посредством закрепването им в метален обков или рамка. Всъщност тези метални рамки или пръстени не са просто част от конструкцията а компонент осигуряващ точното разстояние и геометрична сходимост на лещите. Тези рамки могат да бъдат под формата на дистанционни втулки, обков с гнездо за прецизно разположение на оптичния елемент, който плътно се влага в корпуса на обектива. Конструкцията на тези елементи дава възможност и за ръчно или автоматично настройване на блендата, която пък от своя страна представлява регулируем посредством движещи се метални ламели отвор с променлива геометрия, даваща възможност за регулиране на светлинния поток преминаващ през обектива към матрицата на цифровия фотоапарат.

Диафрагмата /бленда/ в обектива представлява матова непрозрачна повърхност образуваща отвор в средата на геометричната ос на обектива с променлива големина, която ограничава светлинните лъчи преминаващи през краищата на лещите. Тази ограничителна повърхност в по-голямата част от обективите се образува от тънки застъпващи се сърповидни пластини. Тези пластини могат да се движат едновременно в пространството между лещите или извън тях променяйки образувания отвор и съответно интензитета но светлинния поток преминаващ към матрицата. Различната стойност на диафрагмата в комбинация със скоростта на затвора и чувствителността на матрицата ни дава възможност да експонираме правилно кадъра. Също така, стойността на диафрагмата е право пропорционална с т. нар. "Дълбочина на рязко изобразеното пространство на кадъра" или DOF. Намалявайки стойността на диафрагмата /тоест увеличавайки отвора и/ намаляваме дълбочината на рязко изображаемото пространство и обратно увеличавайки стойността на диафрагмата го увеличаваме.

Елементи на сменяемия фотообектив

В елементите от устройство на обектива може да има фокусировъчен пръстен. Той се използва за ръчна настройка на фокусирания елемент от кадъра. Въртейки пръстена можем да променяме фокусната равнина, като фокусираме върху предния или задния план в кадъра или върху конкретен обект. Ако обектива е снабден с с автофокусна система, посредством електромеханичен привод фокусировъчния пръстен се върти и се управлява от апарата автоматично. При натискане на спусъка за задействане затвора на апарата, обектива автоматично фокусира. Предварително задействане на автофокусната система обикновено става при полунатиснат спусък на апарата.
При съвременните сменяеми обективи производителите добавят ултразвуков механизъм за фокусиране (USM), вграден непосредствео в тялото на обектива. Благодарение на него се осигурява много бързо фокусиране. По-евтините и по-стари модели обективи използват т.нар. отверка, което по същество представлява използване на фокусировъчния мотор вграден в тялото на апарата и чисто механична фокусировъчна система вградена в обектива. Тази система работи по-бавно и по-шумно. Нарича се нарицателно "отверка" защото издаден награйник подобен на накрайник на отверка осъществява връзката и задвижването като влиза в отвор в обектива подобен на главата на винт и въртейки се движи фокусировъчния механизъм.

Освен автофокусна система, често в конструкцията на обектива се вгражда и механизъм за стабилизация на изображението, който има за цел да стабилизира трепването или разместването на апарата при снимане на по-ниска скорост в условия на недостатъчна осветеност без използването на статив. Освен това обективите с променливо фокусно разстояние имат пръстен /с изключение на тези от типа "помпа"/, с въртенето на който можем да приближим или отдалечим обекта в кадъра.
Корпуса на обектива може да бъде едно цяло с апарата само в случаите, когато апарата е от т.нар. компактен тип и обектива не е сменяем.

При цифровите фотоапарати, предвидени за работа със сменяема оптика се използва система за закрепване на обектива наречена "байонет". Всеки производител има собствена система за закрепване, макар, че съществуват и общи стандартни такива. Размерите и формата на байонета зависят от типа на фотоапарата към който се закрепва обектива.

Обективите от своя страна представят възможност за оборудването им с различни филтри. За тази цел в предната им част има разположена резба на която се завиват съответните филтри, филтърни приставки или други аксесоари

© 2009-2020 MacroPic. All Rights Reserved.