УСТРОЙСТВО НА ЦИФРОВИЯ ФОТОАПАРАТ

Фотографията не е само диафрагма, скорост, оптика на обектива, не само пиксели, матрици и карти памет или редактори на изображения.

Фотографията е опит, изследване, изразяване и общуване. Най-важното е да запечатате това, което остава незабелязано и да го покажете на останалите. Но преди да пристъпите към снимки е важно да се получи ясна представа за устройството на цифровия фотоапарат.

Принцип на действие на цифровия фотоапарат

Фотографията е свързана със светлината. Светлината от слънцето или изкуствения източник отначало се отразява от сцената, намираща се пред обектива, а след това навлиза през него (1), след това преминава през обектива (2) и затвора (7), ако има такъв към задната част на фотоапарата, където се намира матрицата (сензор) (8).
В цифровия огледално-рефлексен фотоапарат (DSLR) преди натискането на спусъка, задействащ затвора, светлината се отразява в огледалото (3), преминава през призмата (4) и попада във визьора (5). При натискане на спусъка, огледалото се вдига и светлината попада върху матрицата, както е при компактния фотоапарат. В някои огледални камери на Sony огледалото е полупрозрачно и неподвижно (SLT серията), с което се избягват вибрациите и звука, произведени от огледалото.

Този процес е аналогичен на преминаването на светлината през лещата на човешкото око на път за очното дъно, където е разположена ретината, върху която се намират пръчиците и колбичките. Когато светлината достигне светлочувствителния елемент, той я преобразува в електричеки импулс. След това получената по този начин информация се обработва от процесора на фотоапарата, който преобразува сигнала в цветове с различни стойности, формира файл и го записва на носитела на информация (картата памет). Целият този процес, в който се обработва огромно количество информация протича много бързо.

Основните елементи, от които е съставен фотоапарата:

Обектив

Обективът има сложна конструкция. Като правило се състои от цяла редица стъклени лещи, пречупващи и фокусиращи светлината, попаднала в обектива, като мащабира, фокусира и проектира изображението в определена плоскост плоскост.

Окуляр /визьор/ и течнокристален дисплей

Визьорът позволява в момента на снимане да се види изображението и някои параметри на снимката и представлява неголямо прозорче. С негова помощ се уточнява композицията непосредствено преди снимане.
Течноскристалният дисплей осигурява предварителен преглед на сцената преди заснемането и, както и последваш преглед и анализ на вече заснетия кадър относно правилната настройка на експозицията, фокуса. Освен това на екрана могат да се прегледат и заснетите по-рано снимки.
В цифровите фотоапарати екранът може да играе ролята и на окуляр. Вместо да се вдигне до окото, снимащият може да композира кадъра от всяко положение на фотоапарата, гледайки в реално време сцената в момента преди снимката.
Недостатък на дисплея е високото потребление на енергия от батерията на фотоапарата. Освен това, при ярко слънце, на открито е почти невъзможно да се разгледа снимка на дисплея.
Въпреки всички ползи от дисплея, в цифровата фототехника понякога полезен е и окулярът. От една страна, когато батерията е към края си не е целесъобразно да се изразходва за захранване на дисплея. От друга - при ярка светлина е несравнимо по-удобно да се визира през визьора. С две думи окулярът си остава удобна алтернатива на течно-кристалния дисплей при съставянето на композицията.

Затвор

Затворът представлява сложен механизъм, точно управляващ продължителността на преминаване на светлината през обектива към светочувствителния елемент - филм или матрица, разположени на задната стена на тялото на фотоапарата.
В цифровия фотоапарат затвор в традиционния смисъл може и да не необходим, което зависи от типа на използваната матрица. Тъй като сензорът на цифровата камера е електронно устройство, а не светлочувствително химическо вещество, той може да се включва и изключва по електронен път. Следователно няма необходимост от наличие на механичен затвор, управляващ постъпването на светлина във фотоапарата. Въпреки, че в много модели цифрови фотоапарати няма механичен затвор, в други, като DSLR той е необходим все още.
Независимо от наличието или отсътствието на механичен затвор, в цифровата фотокамера както преди е необходим механизъм за управление на експонацията, а също и спусък за затвора. При натискането на спусъка на затвор се активизират цяла поредица от действия, возещи в крайна сметка да получаване на окончателното изображение. Преди всичко е необходимо да с зареди матрицата, за да се подготви за възприемането на светлината, идваща от обектива.
Бутони за настройка на фотоапарата


Върху корпуса на фотоапарата има множество бутони и превключватели, чието предназначение е описано в ръководството за експлоатация. Повечето от тях случат за подготовка за снимане и настройка на апарата и самото снимане.
Към тях спадат: определяне на режима на фокусиране, избор на баланс на белия цвят, подходящ за конкретното осветление и осигуряващ правилно цветопредаване, избор на режим на фотоапарата и т.н.

Светлочувствителна матрица

Матрицата се състои от милиони отделни светлочувствителни фотоелементи/пиксели. В тях на практика става преобразуването на светлината в електрическо напрежение.
Въпреки, че цифровите фотоапарати снимат цветно, техните датчици на изображението не възприемат цветовете. Те реагират само на относителната яркост на сцената. За ограничаване на спектъра на светлината, на който всеки от пикселите реагира се използват специални цветни светофилтри. По този начин всеки от датчиците може да регистрира само един от трите основни цвята (червен, зелен или син), които са нужни за определяне на окончателния цвят на пиксела. А за определяне на останалите три основни цвята на всеки от пикселите се използва интерполация на цвета.

Вградена светкавица

Вградената светкавица има в почти всички модели цифрови фотоапарати. Безусловно, това е удобно, защото светлината често не е достатъчна. От друга страна, вградените светкавици в някои модели не винаги се оказват практични. Отчасти това е свързано с липсата на контрол върху вградената светкавица, и тогава при оценката на осветеността се налага да се доверим напълно на електрониката на фотоапарата.
Невъзможността да се регулира мощносттта и положението на вградената светкавица се превръща в сериозно препятствие при снимане на близко разположени обекти. В този случай светкавичката осветява твърде ярко сцената, а изображението става прекалено контрастно. Поради факта, че вградената светкавица се намира твърде близо до обектива, на снимките често се наблюдава ефектът "червени очи".
За използване на външна светкавица и друго оборудване (електронен визьор, микрофон и т.н.) служи "чехълчето" за светкавица.

Носители на цифровата информация

В цифровия фотоапарат всяко изображение се записва на карта - носител на цифровата информация. В някакъв смисъл картата памет заменя филма, но има свои особености.
Носителите на цифрова информация са с най-различни форми и размери: от размер и форма на малка книга, до размер на дъвка, че и по-малък. А в някои апарати има възможност за използване на няколко вида носители, което дава допълнително удобство.

Захранване на цифровия фотоапарат

За източник на захранване в цифровите фотоапарати се използват най-често презареждаеми/акумулаторни батерии. Според размера се разделят на няколко тила. В цифровата снимачна техника се използват батерии тип ААА и АА или съществуват фирмени, конструктивно несъвместиви с фотоапаратите на други производители батерии. Поставят се в специален отсек в тялото на фотоапарата, в долната му страна.

В огледално-рефлексните и някои безогледални фотоапарати със сменяема оптика се използва батериен грип, който значително удължава времето за работа.

© 2009-2017 MacroPic. All Rights Reserved.

Please publish modules in offcanvas position.