УВЕЛИЧАВАНЕ НА ДЪЛБОЧИНАТА НА РЯЗКО ИЗОБРАЗЕНОТО ПРОСТРАНСТВО (DOF) ЧРЕЗ НАСЛАГВАНЕ НА НА СЕРИЯ ОТ КАДРИ ВЪВ ФОТОШОП

 

Eдин от големите проблеми в макрофотографията е малката дълбочина на рязко изобразеното пространство (ДРИП). С увеличаване на мащаба, ДРИП става критично плитка (до стотни от милиметъра), което не може да се компенсира със затваряне на диафрагмата.

1. Заснема се серия от кадри, като фокусът се мести върху обекта в дълбочина с определена стъпка, като първият кадър определя предната, а последният - задната граница на рязко изобразеното пространство. Всички кадри трябва да са с еднакви параметри: експозиция, баланс на бялото, подсветка и т.н.

Броят на кадри и разстоянието между точките на фокусиране зависят от мащаба на снимане и стойността на диафрагмата, като се определят по емпиричен път. Има едно правило, че зоните на РИП на два съседни кадъра трябва да се припокриват с не по-малко от 20%, иначе ще се появят зони на нерезкост.

Промяната на фокусирането в дълбочина става по два пътя - чрез въртене на гривната на фокуса и чрез преместване на фотоапарата. За получаването на качествен изходен материал е желателно използването на статив и макрорелси, чрез преместване на цялата система - фотоапарт и обектив. Обектът трябва да е защитен от вятър, да се снима при вдигнато огледало и дистанционен списък. При снимане на насекоми, те трябва да са неподвижни (в хладната част на денонощието - сутрин, вечер, по време на копулация, хранене и т.н.).

Оптималният набор от оборудване е тежък, стабилен статив с подвижна глава и фокусировъчни релси (последните особено при мащаб 2:1 и повече).
Снимането от ръка усложнява и без това трудния процес, което обаче не го прави невъзможен. Разбира се, в определени случаи (неспокойни насекоми, насекоми в движение) този метод се изключва напълно. Шанс за успех има, ако фотографът използва за опора лактите си, или апаратът се движи върху някаква повърхност, ствол на дърво, земята, ако разбира се отговаря на замисъла на снимката.

2. Зареждане на изображенията във Фотошоп, минавайки по пътя: File > Scripts > Load Files into Stack. Натиска се Browse и се избират необходимите файлове. Маркира се Attempt to Automatically Align Source Images (автометично подравняване на кадрите) и се натиска OK.

Фотошоп автоматично подравнява изображенията, използвайки завъртане, трансформации и т.н. и ги подрежда като слоеве на един файл. Имената на слоевете съвпадат с имената на изходните файлове. Важно е файловете да са подредени в последавателността, в която са заснети, при нужда се подреждат ръчно, влачейки ги с курсора нагоре или надолу.

От най-долния слой създаваме фонов слой. За целта дублираме най-долния слой и поставяме копието най-долу.

Ако фотографът е свикнал да конвертира RAW файловете с ACR, е удобно да зареди изображенията във формат RAW. Нужно е само предварително да се зададат параметрите на конвертирането. За целта преди зареждането на серията се зарежда един файл от серията и в отворения прозорец на конвертора се подбират параметрите на конвертиране - цветово пространство, дълбочина на цвета, размери и т.н., след което се натиска бутона Done, с което всички параметри се запазват по подразбиране. За работежите с други конвертори файловете предварително се конвертират във формат TIFF, желателно 16-битов.
Трябва да се знае, че подравняването на кадрите от серията става по последния зареден файл. Затова, ако фотографът по някакви причини държи подравняването да е по конкретен файл, той трябва да се зареди последен.
Няма ограничение за броя заредени файлове, разбира се при голям брой файлове значително ще се увеличи времето за зареждане на файловете и подравняването им, като размерът на файла може да достигне до няколкостотин МВ, което изисква сериозна мощ на компютъра. Обикново се зареждат 4-5 файла.

3. Създаване на маски на слоевете и демаскиране на резките участъци от изображението. По-нататъчната обработка се извършва само с двойки слоеве, започвайки от най-долните два. За целта правим невидими всички слоеве, намиращи се над тях. Активираме слоя над фоновия слой и внимателно разглеждаме резките участъци, запомняйки ги. Създаваме маска на слоя (натискаме иконката с изображение на кръгче в квадрат долу, в палитрата на слоевете (Add layer mask). Заливаме маската с черен цвят Edit > Fill. Избираме бял цвят и с мека четка започваме да рисуваме тези участъци от маската, където изображението е рязко. При необходимост се променя диаметъра и мекотата на четката.

  

При демаскирането наблюдаваме увеличението на резкостта на изображението, и в момента, в който резкостта започне да се влошава, превключваме на черен цвят и с четката възстановяваме резкия участък. Работата по маската продължава дотогава, докато не се убедим, че:
- сме открили резките участъци на горния слой напълно. За целта заливаме маската на горния слой с бял цвят (активира се маската на горния слой с кликване върху нея и се задава Edit - Fill при бял основен цвят). След това няколко пъти се натиска комбинацията Ctrl+Z (отмяна на операцията). Ако при това в накакъв участък на горния слой се добавя рязко изобразен участък, върху маската на слоя този участък се дорисува с четка и бял цвят.
- не е останал скрит рязък участък от долния слой. За целта просто няколко пъти превключваме от видим към невидим горния слой. Ако при това някакъв участък на долния слой влошава резкостта си, дорисуваме този участък от маската на горния слой с черен цвят.

След това правим горния, трети слой видим и се повтарят всичките операции с новата двойка - втори и трети слой. Така по двойки се обработват всички слоеве.

Особено внимание е се отделя на граничните области на РИП между слоевете, именно от прецизността на обработка на тези участъци зависи доколко забележими са преходите между слоевете. Това е важно, ако например една тичинка на фокус попада в два съседни слоя. За целта тя трябва да бъде селектирана съвсем прецизно в граничната зона, използвайки все по тънки и меки четки.

Желателно е всички проверки да се правят при голям мащаб на изображението върху екрана.

4. Финална обработка - сливат се всички слоеве Layer > Flatten Image. Изображението се преглежда много внимателно в голям мащаб на монитора. Дори и при много внимателна работа при заснемането и налагането на слоевете, в изображението ще има нерезки участъци. Тогава се повтаря алгоритъма с изходния файл, в който дадения участък е рязко изобразен и получения резултат.

Дефектите от сливането на файловете се поправят, използвайки инструментите Stamp и Healing Brush.

2010 © Macropic

0
0
0
s2sdefault
© 2009-2019 MacroPic. All Rights Reserved.

Please publish modules in offcanvas position.