НАКРАТКО ЗА ДЪЛБОЧИНАТА НА ЦВЕТА

Много фотографи, все още начинаещи в цифровата обработка, сблъсквайки се с понятието "дълбочина на цвета" изпитват леко замайване. Те знаят, че това има отношение към качеството на изображението, и колкото повече битове, неизвестно защо е по добре, но това е всичко, което е известно.

Нека отблизо да разгледаме тази относително проста, но често непонятна тема и да се опитаме да разберем какъв е смисълът.

За начало ще си припомним някои основни понятия. Бит-ът е най-малката единица за данни. Той може да е равен на 1 или 0, да е черно или бяло, включено или изключено. 8 бита са равни на един байт. Байт-ът (или 8 бита), следователно, предава 256 различни състояния, 2 на осма степен (2^8).

В цифровия свят голямата част от устройствата оперират с 8-битови изображения, включая струйните принтери и, навярно вашият монитор. Това означава, че за създаването на изображенията, които обикновено виждате се използва 8 бита информация.

Малко отклонение

Ето защо, аз не искам да печатам черно-белите си снимки на струен принтер, използвайки само черно мастило. Принтерът ще успее да напечата само 256 градации на сивото (между черното и бялото), което е недостатъчно за получаване на прилична фотография. Вместо това, би трябвало да печатате, използвайки цветни чернила, което означава, че трите основни цвята (червено, синьо, зелено) ще се смесят заедно за създаването на 16 милиона оттенъка на сивия цвят (256*256*256). Това е повече от достатъчно.

Висока разрядност

Вместо използването на 8 бита за представянето на отделен цвят, ние можем понякога да използваме 12 или даже 16 бита. 16-битовото изображение може да изобрази 65536 отдельных нива на информация, вместо 256 нива в 8-битовото изображение. По аналогия, както при 8-битовото изображение ние оперираме с 24 бита, в 16-битовите изображения имаме работа с 48 бита (16*3) (когато говорим за 3-цветен модел на цвета). 48-битовото изображение допуска милиарди цветове. Интересна теория, но защо е важна за фотографите?

Матриците на скенерите и цифровите фотоапарати

Всички матрици на скенерите и цифровите фотоапарати са способни да възпроизвеждат 24-битови (8*3) изображения. Някои са в състояние да предават 36 бита (12*3), а определени скъпи модели скенери и цифрови фотоапарати 48 бита (16*3). Каква дълбочина на цвета да изберем, какви са проблемите и ограниченията?

Проблемни изображения и отсъстващи функции

Основното предимство при използването на 16-битовите изображения, е че когато използвате инструментите Levels или Curves в Photoshop, вие оперирате със значително пофече информация в сравнение с 8-битово изображение. Разликата в тоналния диапазон на файла, който има 65536 нива на тона в сравнение с файл с 256 нива, означава на практика, че когато свивате или разтягате тоналния диапазон, използвайки Levels или Curves, в първия случай вие работите с повече онформация. 8-битовото изображение просто оставя празнини (ефектът на разрива, както е показано долу) и това води до постеризация на изображението. Постеризацията се изразява в резки скокове между нивата на цвета или яркостта.

Storm Over Mt.Hillers, Utah - April, 2001

Показаната снимка е добра илюстрация. Контрастът беше огромен - от почти преосветените области около слънцето до дълбоко затъмнените области в подножието на планината. Нямаше време за обмисляне. От момента, в който достигнахме най-високата част на хълма и видяхме тази сцена до изчезването и минаха не повече от 2-3 минути. Имах време да заснема 5-6 кадъра с моята Mamiya 7 II и първият кадър беше с най-добра композиция.

Сканирах този кадър на моя скенер Imacon в режим 48-бита, защото исках да получа максимално количество данни за обработка. Когато завърших корекцията на изображението с помоща на кривите (Curves) и баланса (Colour Balance), го конвертирах до 24-бита за печат и уеба. Долу виждате как изглежда хистограмата, след корекциите.

  • Първият недостатък 48-битовото сканиране е двойно по-големият размер на файла. Даже след изрязване на 30% преди сканирането, този кадър 6x7 см. стана повече от 300 Мб при резолюция на сканира 3200dpi. Това означава, че дори моят Dual Processor 533 Mhz Mac G4 c 1G оперативна памет се сблъска със сериозни проблеми при обработката му.
  • Втория недостатък е, че Photoshop има ограничения в своята функционалност при работа с 32- или 48-битови изображения (старите версии на Photoshop, бел.р). Най-важноото ограничение е невъзможността за прилагане на коригиращи слоеве (Adjustment Layers). Аз мисля, че коригиращите слоеве са жизнено важни за обработката на изображения. Налага се да използвате Levels и Curves върху своите 48-битови изображения, а затем, и след изпълнението на основната корекция да се конвертира файла в 24 бита (Image / Mode / 8 bits/Сhannel) и да се извърши останалата обработка в този режим.

Първото, което правя, е да съхраня своите 48-битови сканове с име, указващо, че това е RAW- или 48-битов файл. Аз записвам два такива файла на CD-R и го подреждам в архив. Понеже CD-R струват по-малко от $1 и заемат малко място, това е прост и лесен начин, да не загубя 30 минути за повторно сканиране на оригиналния кадър или негатив, ако отново се появи желание за работа със същото изображение.

Струва ли си това?

Тъй като 48-битовите изображения са много големи, изискват повече време за сканиране и имат ограничения при обработката, аз не сканирам всичките си снимки в този режим. Правя го само в случаите, когато кадърът има проблеми в сенките. При работа с файловете от цифров фотоапарат (като моя Canon EOS D30), аз обикновено импортирам 48-битовите RAW-файлове, тъй като искам да извлека максималната полза от преимуществата на 48 бита, ако има такива. Изборът е ваш.

2003 © Michael Reichmann

0
0
0
s2sdefault
© 2009-2019 MacroPic. All Rights Reserved.

Please publish modules in offcanvas position.