БЕЗОГЛЕДАЛНИТЕ ФОТОАПАРАТИ И ЗАКОНЪТ НА МУР

Бумът на компактни системи, разразил се преди години изненада както ордите огледално-рефлексни почитатели, продължаващи със все сили да хвалят преимуществата на любимите си системи, така и любителите на върхови компактни фотоапарати, готови да харчат големи суми за функционалността на камерите си,

едва ли не сравними с огледално-рефлексните фотоапарати от началното ниво. Не е тайна, че безогледалните камери предизвикаха с появата си не само закономерен интерес, но и взрив от омраза; вместо абревиатурата CSC (Compact System Cameras), повечето англоезични ги наричат EVIL (Electronic Viewfinder, Interchangeable Lens). Говори се сериозно за заговор на корпораците, за поглъщане на сегменти от пазара и даже за световна война, обявена от притежателите на огромни пълноформатни кютюци на плебеите, желаещи да блеснат с професионализъм, но нежелаещи да плащат за удоволствието от фотографията носейки огромни раници с апаратура.

Мина време и безогледалките заеха закономерната ниша, която бяха длъжни да заемат поначало - мястото на филмовите телеметрични фотоапарати. Ретродизайнът и системното управление, ориентацията към ръчнофокусни обективи, типичните за повечето безогледални фотоапарати със сменяема оптика тегло и габарити, характерът на използване - всичко това свидетелства за завръщането на цял сегмент фотоапарати, предназначени в еднаква степен за изпълнение на определени професионални задачи и за най-високото и висококачествено ниво на любителско снимане. Бюджетните компактни фотоапарати постепенно отмират, отстъпвайки място на смартфоните, а върховите модели сапунерки се приближават към безогледалните фотоапарати по характеристики и възможности и преди всичко, по физическия размер на матрицата. Дойде време без излишни емоции да се оцени какви процеси изтласкаха изведнъж безогледалните системи на пазара, където дотогава се водеше унила война "кроп срещу фулфрейм" или "Canon vs. Nikon". Откъде изплуваха безогледалките?

Отговорът е прост: родиха ги компютърните технологии. Законът на Мур в пълна степен е приложим към всички сфери на компютърния живот, в това число и към цифровата фотография. Щом стана възможно да се създаде база от тела, надеждно работещи със сменяеми обективи, без да се прибягва до разположени в зоната на огледалния визьор фазови датчици, безогледалките внимателно излязоха на пазара, а след това се мобилизираха и нанесоха на кропките чувствителен удар. Огледалните също не останаха длъжни: миниатюрните Canon 100D и Nikon D3300 са незначително по-големи от безогледалните си аналози от Fujifilm, Olympus, Panasonic… Но и огледалото в тези фотоапарати не е нищо повече от традиция, рудимент, най-вече заради тъмния малък визьор; голяма част от новите огледално-рефлексни фотоапарати взаимстват от безогледалните дисплея, процесора, системата за фокусиране. Подобна "огледалност" не е нищо повече от маркетингова лъжа, призвана да "насади" ползвателя на определена система от оптика и аксесоари. А решаващите аргументи, както и в безогледалните фотоапарати са компютърните възможности, служещи както за получаване на цифрово изображение, така и за неговата постобработка. Именно от тази гледна точка си заслужава да се разгледат съвременните тенденции в производството на фотоапарати.

Безогледалката като фотоапарат

Предварително поставям скоба, че говорейки за безогледалните фотоапарати в контекста на тази статия, включвам също огледално-рефлексните фотоапарати и компактните фотоапарати от висок клас. Това е своеобразен "среден клас" от общодостъпната фототехника; много професионалисти на Запад снимат с огледалки и кропки и не мърморят. Четох за фоторепортер, обиколил "горещите точки" с два компактни Olympus Camedia 8080 и трябва да призная, че това решение има своите плюсове. Този, който се е качвал през есента в планините вероятно се е замислял за смяна на своето чудовище в комплект с великия и ужасен телезум 16-400/1.2 с нещо по-леко.

И така, традиционно е прието, че фотоапаратите днес са:

  • Компактни фотоапарати от начално ниво (point-and-shoot) - плоски "сапунерки" с микроскопична матрица и тъмен обектив. Качество като при смартфон и по-лошо, почти нулева функционалност.
  • Ултразум-ове (bridge cameras) - външно приличащи на огледално-рефлексен фотоапарат сапунерки с огромен диапазон от фокусни разстояния, пренебрегвайки оптичното качество на обектива. Малката матрица и отсъствието на полезни настройки допълват картината. Впрочем, в този сегмент има и приятни, макар и много скъпи изключения.
  • Върхови компактни фотапарати (enthusiast-level cameras) - фотоапарати с ръчни настройки, несменяем добър обектив и относително голяма матрица (има даже пълнокадрови). Това вече е сериозен инструмент за ежедневно използване.
  • Безогледалки (system cameras) - по същността си също за ентусиасти, но с възможност за смяна на обективи и почти винаги вградена светкавица. Най-бързо развиващият се клас камери.
  • Огледално-рефлексни фотоапарати за начинаещи (entry-level DSLRs) - като безогледалките, но с огледало. (Да-да, не съм забравил, че самурай без меч по всичко прилича на самурай с меч, но без меча. Тук случаят е точно такъв). Обикновено могат да се използват обективи от стари филмови фотоапарати на същата фирма, което немалко е допринесло за популярността им. Не могат да се причислят към истинските огледално-рефлексни фотоапарати, защото главното преимущество на огледално-рефлексните фотоапарати - визьорът е сведен до малко и тъмно прозорче (пентаогледало).
  • Професионални огледално-рефлексни фотоапарати (top-level DSLRs) - обикновено с пълноформатен сензор (FF, еквивалент на филмовия 24х36 мм) и камара допълнителни функции, полезни за професионалистите. С тях, при наличието на обективи и приставки да се заснеме всичко, от разпадането на неутрона до взрив на мегагалактика, от мишкуваща лисица до умираща тъща и от сватба до въстание. За това ги обичат и тези, които не използват и 95% от функциите им.
  • "Лайка". Произвежда се от "Панасоник". Истински класически телеметричен фотоапарат. Отделена в свой клас, защото собствениците са обидчиви.

Такава в общи линии е картата на съвременния свят на фототехниката, караща съпричастните да треперят в свещен екстаз. Последните са готови да влязат в битка за защита на любимата марка или клас фотооборудване при първите признаци на критика по неин адрес.

Безогледалката като компютър

Цифровото изображение възниква във фотоапарата, транслира се в архив или се предава за печат като поток от компютърни данни. Този, който най-добре, най-бързо, най-ефективно обработва този поток, предлагайки най-компактния, удобен и разнообразен интерфейс ще бъде победител в надпреварата за улавяне на цифрови изображения. И сравнението на безогледалките с традиционните огледално-рефлексни фотоапарати по същността си е сравнение на лаптоп с настолен компютър. Настолните винаги са били и ще бъдат по-мощни, а ноутбуците - по-практични, по-удобни и по-мобилни. За това от края на 2000-та година светът преживя бум на лаптопите: изчислителната им мощ и ресурсите в крайна сметка станаха достатъчни за повечето потребителски задачи. С безогледалните фотоапарати се случи същото. Веднага щом Законът на Мур позволи да се създадат безогледалки с характеристики, подобни на огледално-рефлексните фотоапарати, те ще бъдат произведени и ще завоюват мястото си под слънцето.

Който влага във фотоапаратите си най-добрите алгоритми, поддържани от добър "хардуер", побеждава. Пример за това е опитът на Fujifilm, единственият в момента производител, даващ нормални, без "художествени ефекти" резултати при работа в JPEG, а също и Sony, популярността на който се дължи на три кита - оптиката от Minolta, оптиката от Carl Zeiss и нормален набор от качествени алгоритми за обработка на снимките от фотоапарата.

Затова деленето на фотоапаратите е правилно не по формалните фотографски параметри, а по условно обособени поколения, отразяващи влиянието на компютърните и електронни технологии върху живота на редовия фотограф. Ако се направи аналогия с развитието на живота на Земята, еволюционният път на цифровите фотоапарати ще изглежда така:

  • Протерозой (90-те). Навиците за работа с филми почти са измрели, а цената на цифровите фотоапарати не е по джоба на всеки. Понякога във фосилите от тази епоха се намират и цифрови следи, но преди всичко се снима на филмови point-and-shoot сапунерки с пластмасови обективи и се печатат ужасни по качество цветни снимки (затова пък задължително с дата и час) в кварталното фото.
  • Проблемозой (2000-2005). Придобиването на приличен цифров фотоапарат през тази епоха става възможен за напредналите и даже обикновените любители, но качеството на снимките и възможността за обработка са проблемни. Като предшественици на бъдещите безогледалки, в този период се появяват няколко серии експериментални компактни камери с прекрасни характеристики. По-късно измират, не издържайки конкуренцията с чудовищата от следващата епоха - мерзозоя.
  • Мерзозой (2003-2010). С пускането на Canon 300D и Nikon D50 в света на фотолюбителите започва бум на кропките. Качеството на снимките и ергономията им са достатъчно мерзки, откъдето идва и името на епохата. Като царе на цифровата природа, в този период господстват гигантските пълноформатни фотоапарати с цена много хиляди зелени президенти; венец на динозавростроенето е пускането на великата петица, станала култова.
  • Кефозой (2010 - наши дни). Незабележимо прокрадващият се Panasonic тихомълком извърши велико дело, пускайки G1 - първата безогледална камера със сменяеми обективи и със съвременни характеристики. В това начинание голям е приносът на Olympus, който и тогава влагаше в огледално-рефлексните си фотоапарати от Е-серията нормално LiveView и прекрасна компактна оптика. Впоследствие Olympus пусна революционния по дизайн Olympus Pen E-P1. Оттогава безогледалките растат като гъби, а снимането за фотолюбителя стана истински кеф. Качеството на снимките се подобри дотолкова, че може да съперничи с огледалните динозаври от предишната епоха. Ние живеем в щастливо време - времето на тържество на безгрижните ползватели на безогледални фотоапарати!

От тази гледна точка наточения Canon 5D Mk III или репортерския Nikon D4s, въпреки прекрасните си характеристики се отнасят към динозаврите; щом Законът на Мур позволи да се създаде адекватна замяна, събираща се в джоб, това ще се случи незабавно. И обратно, всяка крачка на Fujifilm към по-нататъчно увеличение на размера и цените на своите фотоапарати, ще извади от равновесие тези отлични във всяко едно отношение фотоапарати, поставяйки ги сегмент, където ще им се наложи да се конкурират за друга екологична ниша.

Оптика, сензор и влияние на постобработката

От оптиката не можеш да се скриеш, без добър обектив и най-съвършеният алгоритъм за получаване и обработка на изображението не създава вярната снимка. Огромният парк от проверени с времето обективи е съществен плюс за огледално-рефлексните фотоапарати. От друга страна безогледалните и тук побеждават големите си братя: късата работна отсечка и липсата на необходимост от постоянно отворена диафрагма позволяват използването на всички възможни видове стари и нови обективи от всички системи фотоапарати, а също и от фотоувеличители, бинокли, телескопи и оптически прицели. На типичната съвременна безогледалка може да се постави всичко, което е угодно.

Най-добре е обаче да се използват обективи, предназначени за тях самите. Защо? Защото обективът също е компютър! Всеки съвременен обектив има процесор, алгоритмите на който са оптимизирани за работа във връзка с фирменото тяло. Но не по-малко важни са и алгоритмите на постобработка, използвани от фотоапарата след заснемане на изображението от матрицата. Прост пример: напълно еднаквият 16-мегапикселов сензор, вграден в редица модели на Nikon, Pentax, Sony, единствено в Nikon има постоянни проблеми с неестествено жълто-оранжев цвят на кожата на бялата раса. Малко по-сложен пример - нито един нефирмен RAW-конвертор, с изключение на RPP дълго време не успя да изкара нормално изображение при обработка на файл от матрицата X-Trans от Fujifilm. Дори вградените във фотоапарата алгоритми за компресиране на JPEG даваха по-добро качество и детайлност, отколкото мощните средства за постобработка, използвани от "немайчиния" софтуер.

Безспорно, вградените във фотоапарата алгоритми за обработка са често критикувани. Критикуват се за слаб JPEG, за агресивно шумоподтискане, за компресия и обработка на RAW. Тази критика е справедлива, но не бива да се забравя, че създателите на фотоапарати се стремят да получат максимално съвършен инструмент за получаване на снимки, а не устройство за технически тестове или суровина за творчество на самобитните таланти! Алгоритмите, както вградени, така и на ниво постобработка ще продължат да се развиват.

Заключение

Съвременните компактни фотоапарати със сменяема оптика, заедно с присламчващите се към тях върхови модели на компактните фотоапарати и базовите огледално-рефлексни фотоапарати стават полигон, на който се внедряват и усъвършенстват най-бързо технологиите на бъдещето. Затова не трябва да се мръщим на "непрофесионалните" модели; вместо това си струва да се интересуваме не само от физическите и оптични характеристики на новите фотоапарати, но и от използваното в тях поколение на изчислителните средства, поколението на процесора, предоставените авторежими, творческите настройки, допълнителните функции. В частност, такива параметри като скорост при снимане в серия, качество и формат на видеото, максималните работни стойности на ISO и т.н., дори и да не са ви необходими. В тях са заложени мощта на процесора, способността на хардеурното и софтуерното обезпечаване за заснемане и постобработка на снимката при най-сложни условия.

2014@MisterSpock

Източник

0
0
0
s2sdefault
© 2009-2019 MacroPic. All Rights Reserved.

Please publish modules in offcanvas position.