ХИСТОГРАМАТА - ОРИЕНТИР ИЛИ ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН МАРШРУТ?

Представете се, че сте се заблудили (възможни са всякакви варианти, започвайки от прост топографски кретенизъм и завършвайки с десантен скок в тила на врага),

а в себе си нямате никакви спомагателни средства за намиране на изход и нямате представа къде сте - как ще постъпите? На първо време ще се опитате да се ориентирате в местността, и като минимум да определите накъде е север, след това ще тръгнете към шума от автомобили или забележимо оредяване на гората, които ви дават ориентири. На пъта ще се ориентирате по-лесно, ще има някакви знаци. Не познавайки някакви забележителни характеристики на ландшафта, факта, че мъхът ръсте на северната част на дърветата, а слънцето изгрява от изток, ще ви принуди да се ориентирате по метода проба - грешка.

Какво е хистограма?

По сходен начин стои ситуацията и с характеристиките на изображенията - просто трябва да се знае, че то може да е 8-битово или 16-битово, кодирано в JPEG или RAW, имащо определено количество пиксели, различна яркост на трите цветни канала. Последната характеристика има огромно множество от варианти - за стандартно изображение това са 256 градации на яркостта между черното и бялото във всеки от трите основни канала (син, червен и зелен, ако не сте в час) за всеки пиксел. С други думи, тук е много по-лесно да се отклоните от пътя, отколкото в непозната местност, макар и с по-малък риск за живота си.

Навярно някой много умен човек е измислил хистограмата навремето, но както е станало с много изобретения, те са служили не много добре на човечеството. Следва, разбира се, да се отдаде дължимото на хистограмата - тя е способна да характеризира изображенията. Но стремежът към точно определен "правилен" вид, дори и ако очите ви , гледайки изображението категорично не са съгласни с него не си струва. Помнете, че формата на хистограмата зависи от самото изображение и на нощни снимки десния край ще бъде пиков, оставяйки десния празен.

На портрети заснети във "висок ключ" обратно, празнината ще бъде вляво.

Хистограмата представлява 256 градации в яркостта на всеки канал (получават се 3 хистограми, по една за всеки цвят, плюс една обща), но вече не за всеки пиксел, а с разпределението на тези градации, в съответствие с теглото на на всяко ниво на яркост. Например ако изображението е съставено от преобладаващо бели пиксели в сравнение с останалите нива на яркост, вдясно на общата хистограма ще видите бяла черта отгоре до долу, а всички останали ще са преизчислени спрямо нея (т.е., ако количеството на бялото се увеличи, количественото отношение на останалите цветове ще намалее, защото броят на пикселите в изображението е фиксиран, и цялата останала част на хистограмата ще се "прилепи" към пода.).

Нашите очи са зло

Хахаха, не, разбира се, просто така мислят производителите на цифрови фотоапарати, сравнявайки изображението, което дават фотоапаратите им и изображението, което дават нашете очи. Както вече казахме в стаията за контраста, при наличие на редица от близки по по своята яркост цветове нашите очи (всъщност мозъкът), се стремят да ги дистанцират един от друг повече, отколкото в реалността.... освен това, бялото пране в реалния живот рядко има цвят R255, G255, B255 - даже прах или неправилно избран избелител могат силно да отдалечат цвета от желания, да не говорим за осветлението. Въпреки, че в определени моменти очите ни могат да го видят ослепително бяло. Приблизително така стои въпросът и с черното - трудно е да се каже, колко дълго трябва да се мие един черен автомобил, да се покрие с матов полир и да се заснеме с хитро осветление, за да се постигнат нули в трите канала. Между другото, очите ни виждат черното именно като черно, даже ако е слънчев ден и автомобилът блести, отразявайки небето. Тази особеност на очите ни се нарича адаптивност - безусловно фотоапаратите на бъдещето задържително ще снимат по този начин, превръщайки в различни ситуации тъмно-сивия цвят в черен, а бялото пране до желаното бяло.

Причината за този ефект ще намерим в хистограмата - ако краищата са празни (защото това, което е трябвало да е черно е станало тъмно-сиво, а белият цвят е потъмнял), или незначително запълнени, а това също означава, че черно и бяло няма, макар и да не виждаме това. В такъв случай, ако очите помнят, как са видели реалността в момента на снимката, може да се опитате да доближите изображението от фотоапарата до тази картина - достатъчно е да отворите хистограмата и да приближите плъзгачите до зоните, където се появяват първите показания, различни от нула. По този начи "замъглеността" ще изчезне и ще се появи контраст.

Очите или Lightroom?

Съвременните редактори имат в арсенала си хистограма в един или друг вид - всеки фотошопер ще ви каже, че по нея може да се контролира работата по изображението. В Lightroom хистограмата е изнесена над всички инструменти, и изображението може да се коригира банално разтягайки или свивайки светлите зони, сенките и полутоновете, променяйки контраста. Освен това, има и опция за предупреждение за изгорели или напълно черни зони в изображението. Ако мониторът ви не е калибриран коректно или не е от най-качествените, редактирането по числата може напълно да спаси ситуацията (вива, Маргулис!) - събрахте краищата и изображението стана красимо, а 16-битовият цвят не създава на хистограмата вид като на гребен.

Но ако в изображението има пределен контраст (бяло 255,255,255, и черно нули), а вие искате да създадете меко изображение? Например, долина, покрита с мъгла или пълноценен нощен пейзаж, където не по-малко от 60% от кадъра са запълнени с черен цвят, какво може да се промени в хистограмата в една или друга посока? Кое е по-важно в случая? Хистограмата ви да има правилен вид или мъглата да я няма вече?

И така: яйцето или кокошката?

В края на краищата кое е първично - хистограмата или очите ви?

Вероятно всичко зависи от предназначението на снимката ви - прието е поръчковите снимки да са контрастни и цветни, нали? Работата е там, че даже клиентът, разбиращ от фотография не повече от нулевите стойности на черния цвят, е способен да отличи контрастната снимка от такава без контраст (вижте настройките на телевезорите на повечето - контраста и наситеността на цвета са на максимална стойност, такъв ще е и подходът към оценката на качествата на снимката). В този вид фотография именно клиентът определя резултата, и ако нещо не му харесва, фотографът е глупак (това е вярно, след като неправилно е разбрал целите).

Съвсем друго нещо е, ако снимката си е за вас, поглеждате я, спомняте си какво сте видяли, кога у вас се е появило желание да пренесете кадъра на екрана на монитора (или още по-добре, на хартия) - вашите очи са финалния критерии за оценка на качеството на изображението, а вашият мозък определя резултата чрез творческите си излияния. За оценка на резултата от художествена гледна точка са нужни само един чифт очи и един мозък, и никаква хистограма няма да ви помогне, защото тя слабо разбира какво има на снимката ви. За нея мъглата не е мъгла, а набор от пиксели, слабо различаващи се по яркостта си в различните канали. Затова да се довери снимката на хистограмата е едва ли не самоубийсто, и е същото като да сравните прекрасният продукт на сивото мозъчно вещество с полупроводниковата ширпотреба Intel. Не се превръщайте в роботи, фотографи, отворете очите си и погледнете кадъра. Ако хистограмата ви подсказва нещо, тя просто подсказва, и само вие решавате какво да направите.

2009 © UncleSam

Източник

0
0
0
s2sdefault
© 2009-2019 MacroPic. All Rights Reserved.

Please publish modules in offcanvas position.