КОНТРАСТЪТ

Представете си картина: прекрасен зимен пейзаж, върху снега искрят слънчеви зайчета, сенките падат меко -

приисква ви се да вземете апарата и да снимате. Което и правите... и какво е вашето разочарование, когато видите резултата - снегът, разбира се, ще е бял, но снимката ще е далеч от оригинала.

Причината е отсъствието на контраст в изображението. По точно, не контраст, а контраст между близките тонове и присъствието на голямо количество сиво. Отговорът е прост - "заблудили" са ви очите ви, които се адаптират към яркостта на снега и сами са регулирали контраста, подчертавайки обема на намиращите се наоколо обекти. Фотоапаратът обаче си снима както си знае, без да се замисли какво са видели очите ви. Не си и помисляйте, че това се дължи на неправилно избран формат на изображението - на фотоапаратът му е напълно безразлично дали сте снимали в RAW или JPEG.

Ако не нагазим дълбоко в теорията, отсъствието на контраст може да се илюстрира с две квадратчета, едното от които е по-светло от другото. Поставяйки ги едно до друго, ще забележите разликата, но ще ви се прииска да е по-голяма. За целта светлото трябва да стане по-светло, а тъмното - по-тъмно. Тогава контрастът между тях ще се увеличи, което правят очите ни в живота (между другото, това има граница: чисто бяло и чисто черно, между които контрастът е максимален).

Нисък контраст

Може разбира се да тъпо увеличите контраста при всички снимки (например чрез настройките на JPEG във фотоапарата) , и в 80% от случаите това ще даде добри резултати, но винаги остават 20%, които ще ви стряскат на всеки пети кадър. Ако кадърът не си заслужава - добре, но ако е добър?
Говорейки за квадратите, ние всъщност сравнихме само две точки от съставящите изображението, а могат да бъдат много повече. Увеличавайки яркостта на светлата точка, ние силно ще увеличим яркостта на тези, които са по-светли от нея. Както казахме, има граница - при достигането на бял цвят и всички ще станат бели. С други думи, увеличавайки контраста в една зона, ние го губим в друга.

Имаме изходно изображение, подходяща илюстрация за липса на контраст (в случая липсата се дължи на 40 годишен обектив и контрово осветление). Освен това изображението е и леко недоекспонирано. На живо беше искрящо бяла пеперуда на нежно зелено-жълт фон. На снимката е унило сива със синкав оттенък на неприятно безцветен фон.

Хистограмата

Нашите очи потвърждават хистограмата, която показва, че от черното няма и следа, а бяло няма и никога не е имало. Разчитането на хистограмата е просто: вземат се всички пиксели в изображението и се разпределят по яркост от черно (вляво) до бяло (вдясно). Колкото повече пиксели са с конкретна яркост, толкова по-висока е чертичката. Около 20% от възможния диапазон е празен, а той не е толкова богат - яркостта има 256 нива в 8-битово изображение (т.е. варианти). Сега знаем каква празнина можем да пожертваме, дайте да чуем и цената, която трябва да се плати.
Можем да разтеглим тази "гърбица" на хистограмата, разтягайки я до цялата ширина, избавяйки се от тези 20%, само обърнете внимание, че там има късички линии (почти точки) - от една страна, което е било светло-сиво ще се превърне в бяло, което е било тъмно-сиво - ще стане черно и това е прекрасно (ще се появи контрастът), от друга страна е и лошо (ще изчезне детайлът. Кое е добро и кое е лошо ние няма да ви учим. Просто трябва да отчетете, че увеличавайки контраста, вие винаги убивате някакви детайло, макар и малкозабележими.

Начини за повишаване на контраста

Auto levels. Най-бързия. Автоматично изрязва само празните участъци на хистограмата в трите канала (често дори коригира цвета), оставяйки тези със стойност над 0, без да жертва нищо, за да не възникнат претенции от използващия го. Резултатът е по-добър, но е далече от идеалния. Сходния автоконтраст е малко по-груб, но като резултат си приличат.

Levels ръчно. Тук трабва да се направи малка уговорка - нивата трябва да се коригират не по основната хистограма, а по хистограмите за всеки канал. Често, в изображението синият канал е твърде тъмен, а червеният и зеленият са нормални. Изображението ще има добре забележим жълт оттенък. За да се коригира това е достатъчно да се свие хистограмата в дясната и част - грубо, но работи. Резултатите с просто свиване от двете страни ще прилича на Auto, но ръчно може да се изреже излишното. Обикновено в краищата на хистограмата се виждат тънки ивички с дебелина пиксел, които за програмата са значима информация и тя никога няма да ги изреже. В Levels има и централен плъзгач, който прави по-светъл или по-тъмен конкретен канал, правейки по-плътни по-светлите или по-тъмните пиксели в изображението, движеики го вдясно или вляво.

Криви с пипетката. Банален подход с кривата, по нищо не отстъпващ на аналогичната процедура с Levels и абсолютно нейно копие, понеже нивата по своята същност са криви с една точка в средата. Необходимо е само да се установят най-черната и най-бялата точка, с което ние разтягаме хистограмата до краищата на диапазона и повишаваме контраста. Сивата пипетка коригира баланса на бялото, щом се кликне върху сиво. серый. Между другото, с бялата пипетка не трябва да се пипа в бликовете - те не се отчитат от програмата. Резултатът прилича на корекцията на Levels ръчно, но е малко по-контрастен.

Ръчна корекция на кривите. Висш пилотаж и в същото време най-разпространеният от методите за работа с изображения, който присъства във всички сериозни редактори. Между другото кривите точно затова се наричат криви, защото са четири броя в RGB - една обща и по една за всеки канал, като най-ценни са последните три. Това е голямо преимущество на сериозния редактор - инструментите, наречени криви в LR или C1 са жалко подобие, по ефект сходни с Levels. Кривите за всеки канал могат да преразпределят яркостта между червено и циан, зелено и малиново и синьо и жълто, създавайки пълноцветно изображение.

Достатъчно е да се създаде S-образна крива за всеки от каналите в зависимост от необходимостта. Такава крива изсветлява светлите участъци и затъмява тъмните, като увеличана контраста в средните тонове. За целта може да се използва следния метод: с натиснати Ctrl+Shift се кликва върху най-светлата и най-тъмната точка между които искате да увеличите контраста, след което във всеки канал повдигате горната точка и сваляте долната.

При корекциите по канали, вие имате възможността да се възползвате и от цветния контраст (например, в синия канал да направите бялото синкаво и жълтеникаво в тъмните), който се възприема от очите ни наравно с яркостния контраст. Най-важното е, да не се прекалява, за да не стане иначе бялата пеперуда цветна.

Прилагане на криви върху канала Lightness в Lab. Веднага предупреждаваме, че това е много мощно и грубо средство за работа с яркостта, което бързо премахва полутоновете. Тъй като измъчихме пеперудата порядъчно, нека видим едно пейзажче. Нашата задача ще бъде да увеличим контраста в небето.

Преминаваме в Lab, с натикнат Ctrl маркираме най-светлата и най-тъмната точки в небето. Върху кривата се появяват две точки, по-горната повдигаме, а долната сваляме надолу до получаване на желаната разлика, след което изправяме краищата на кривата почти до изходното положение, за върнем детайлите на снимката. Контрастът се появи.

Конвертираме обратно, чистим шума, разглеждаме. Ако е недостатъчно, може локално да се подсили с инструментите dodge и burn.

Прилагане на криви върху каналите а и b в Lab. Много подходящи за създаване на цветен контраст, като допълнение към яркостния. Особено, когато изображението е еднотонно (планина, сняг) и увеличаването на яркостта е рисковано.

Прилагане на крива на черния канал в CMYK. Силен инструмент, познат на полиглафистите. Ако не се пипат другите цветове могат да се получат отлични резултати, подобни с ефекта от работата в Lab, но значително по-добре.

Различни варианти на смесване на слоевете. Ако върху един слой се наложи същият слой в различни режими, се получават различни ефекти.

2009 © UncleSam

Източник

0
0
0
s2sdefault
© 2009-2019 MacroPic. All Rights Reserved.

Please publish modules in offcanvas position.