БРЕКЕТИНГ (СНИМАНЕ В КЛИН) И КОРЕКЦИЯ НА ЕКСПОЗИЦИЯТА

Когато започнете да навлизате в техниката на снимането, най-неразбираема е думата експозиция. Обикновено веднага разбирате какво е скорост и диафрагма. След разясняването на последните две, първото става ясно от само себе си: експозицията, или "експодвойката" е комбинация от скоростта на затвора и стойността на диафрагмата за конкретен кадър.

(Експонация е процесът на засветяване на фотовъзприемащият материал - матрица, филм). Това, че тя определя количеството светлина, попадаща върху матрицата също е разбираемо и е описано във всички учебници по фотография.

Главното, което трябва да се помни, че за един кадър експодвойката при задаване на един от параметрите е винаги една единствена. Това, което е заснето, трудно се оправя в последствие (разбира се, много може да се направи във Photoshop, но да се доведе точно до вида, както би било при правилна експозиция не е възможно). Ще се наложи да се жертва цвят, качество или детайл. И ако във времето на съветските фотоапарати беше възможно неправилната експозиция да се оправдае с грешка на неопитно око или не съвсем точното измерване на експозицията, то във времето на автоматиката вината пада върху недостатъчния опит или слабото познаване на фотоапарата и теорията на фотографията.

Кога възниква необходимост от корекция на експозицията?

Има няколко типични ситуации, когато меренето на фотоапарата не може да не се обърка. Обикновено по подразбиране измерването на експозицията е матрично - за анализ на осветеността на кадъра цялата му площ е разделена на няколко десетки сегмента, след което се измерва осветеността на всеки сегмент, преброяват се светлите и тъмните сегменти и накрая се усреднява. На основата на тази информация фотоапаратът избира стойностите на скоростта и диафрагмата. Разбираемо е, че усредняването може да доведе до преекспониране на твърде светлите зони и недоекспониране на тъмните, което зависи от количеството на едните или другите, както и от алгоритъма на измерване на експозицията.
Поради това, основните грешки на матричното измерване на експозицията са свързани с:

Снимане на тъмен обект на светъл фон, което води до недоекспониране на обекта (например, човек, на фона на небето или светло здание ще бъде без лице)
Снимане на светъл обект на тъмен фон, което води до преекспониране (например, учителка със светла рокля на фона на черната дъска или булка в гората - има риск определени ярки участъци да "изгорят")
Интересно е, че в някои случаи, когато е забранено използването на светкавици и трябва да се търсят други решения, може да се използва точковото замерване, но ако проблемът е системен (фотоапаратът постоянно пре- и недоекспонира), трябва да се използва корекция на експозицията.

Малко техническа информация

В сериозните фотоапарати тази функция е изнесена на отделен бутон ("+/-"), при много този бутон е близо до спусъка, за да може експозицията да се коригира бързо във всяка ситуация. Например, ако фотоапаратът ви "недоекспонира", достатъчно е да се коригира "в плюс", колкото не достига.

Ако навлезем в техническите данни, може да се спомене, че се обозначава с абревиатурата EV ("exposure value" - "стойност на експозицията") и се изменя в интервал 1/3 от стъпката (стопа) в пределите на -2 EV до +2 EV (може и повече), което обикновено съответства на аналогичната стъпка на изменение на диафрагмата и скоростта.

На практика фотоапаратът променя експозицията: ако снимате в режим приоритет на диафрагмата, фотоапаратът ще избере по-ниска скорост (в режим приорит на скоростта, съответно ще отвори диафрагмата), в сравнение с тази, която би използвал без корекция.

Кога и как се използва корекция на експозицията?

+ корекция

1. Снимане на тъмни обекти на светъл фонл
2. Снимане на пейзажи, при които е необходима разработка на долната част, без небето да е от значение(снимане в парк, където се акцентира върху растителността, а площа на небето е незначителна).
3. Снимане на твърде ярки източници на светлина, за да се избегне недоекспонирането на останалите обекти (слънце, огън, отражения във водата в слънчев ден, снимане на снежна гора в слънчев ден).
4. Заснемане на светлия кадър за HDR.

- корекция

 1. Снимане на светли обекти на тъмен фон (булка в тъмна зала).
 2. Снимане на пейзаж, където долната част не е критична, а е важна разработката на небето (изгреви и залези, където е важно точното предаване на тоновете).
 3. Заснемане на тъмния кадър за HDR

Последните точки са "патериците" при заснемането на кадри за HDR при фотоапаратите, които нямат възможността за снимане в клин. За целта фотоапаратът се поставя на статив, кадрира се, избира се корекция -1 EV, снима се, избира се корекция +1 EV, пак се снима, след което те са готови за "сплескване". Не се препоръчва снимането от ръка. Има и функция на фотоапарата, която прави това сама…

Брекетинг

Въпреки че е неясно, понятието брекетинг (снимане в клин) е просто автоматизирана корекция на експозицията в две посоки: и в плюс, и в минус. Впрочем, даже сега, в цифровата ера има група от фотографи, които снимат в клин постоянно - можем да ги разглеждаме като чудаци, които са имали детство без играчки.
При брекетинга фотоапаратът снима 3 или 5 кадъра със зададена стъпка на корекцията на експозицията. Получава се неравна серия: нормален кадър, кадър (или два, с различна стъпка) в минус, кадър (или два) в плюс. Снимането в клин е приложимо само в някои жанрове - основно при снимане на статични обекти. Не е приятно да се окаже, че кадрите "в плюс" са размазани", в минус са нелоши, но тъмни.
С настъпването на цифровата ера брекетингът стана стандартен инструмент за получаване на кадри за използване за техниката HDR - снимат се 3 или 5 кадъра, които след това се слепват в един с помоща на програма.

2010 ©  Macropic

0
0
0
s2sdefault
© 2009-2019 MacroPic. All Rights Reserved.

Please publish modules in offcanvas position.