КРОП-ФАКТОР

Това е числовата пропорция между диагонала на кадъра на 35 мм. филм (24x36 мм) и матрицата на цифровия фотоапарат, имаща обикновено по-малък или почти същия размер. Служи за изчисляването на еквивалентното фокусно разстояние на сменяемите обективи.

При използването на 35-мм оптика от филмов фотоапарат за стандартен се смята обектив с фокусно разстояние 50 мм., широкоъгълен - не повече от 35 мм. За портрети се използва обектив от 75 до 135 мм, а по-"далекобойната" оптика се използва за решаването на специални задачи (например, спорт).

Ако матрицата има по-малък размер отколкото кадъра на 35-мм филм, от центъра на формираното от обектива изображение все едно се изрязва част - кроп. Портретният обектив се превръща в теле-, стандартният в портретен и т.н.

Прието е производителите да указват фокусно разстояние за кадър 24x36 мм, даже ако обективът може да се използва само с цифрови камери (съвременната оптика на Olympus, серията AF-S от Canon, DX от Nikon). Цифровите обективи имат по-малко поле на покритие, отколкото обикновените. Те не могат да се използват с филмови и пълнокадрови цифрови огледално-рефлексни фотоапарати, но имат своите плюсове - компактност и по-голяма светлосила при по-ниска цена. Наистина, не и трите накуп, винаги два по избор. Минус на тази оптика е винетирането в някаква степен, присъщо за всеки EF-S или DX обектив. Да се преборят с този ефект са успели Olympus, които от много години не произвеждат "филмови" обективи. Класификация на огледално-рефлексните фотоапарати (ОРФ)

ОРФ имат Canon, Fuji, Nikon, Olympus, Pentax, Sigma, Sony… Фотоапаратите на тези производители на свой ред се разделят на професионални и любителски. Кое е в основата на тези различия? Каква е основната разлика? Може с увереност да се твърди, че фундаментален е именно форматът на матрицата - кроп-факторът. Общата тенденция е - колкото по-голяма е матрицата, толкова "по-професионален" и по-скъп е фотоапаратът. Макар да се срещат изключения (например, Sigma SD14). Днес може да се говори за пет класа ОРФ:

Към изброените категории трябва да се добави и разноликото семейство на фотоапарати, с матрици по-големи от Full Frame, - средноформатните камери със сменяем гръб. Заедно с цифровия гръб може да се използва и филмов, затова и тук има кроп-фактор - той се изчислява от размера на филмовия кадър. 56 x 56 мм. за Hasselblad серия 500, Rolleiflex серия 6000, 41,5 x 56 мм. за системите Contax, Mamiya 645 AFD.

Изключение правят цифровите средноформатни камери, несъвместими с филм: Mamiya ZD, Hasselblad H3D, Pentax 645 Digital.

Цифровата камера среден формат е мечта на редовия фотограф. Това е скъпо удоволствие, най-евтината струва $10 000. За сметка на големия пиксел и оптиката с красив рисунък, отчитайки формата отпада необходимостта от осигуряването на брой линии на мм. Тези камери създават потресаваща картина. "Камерата на мечтите" имат един минус, определен от голямата матрица. Тя грее силно, затова шуми даже на средни ISO и има нужда от активно охлаждане с вентилатор.

Добро или зло?

Типичен проблем на "кропките" е шума. Той е забележим ако се сравняват изображения на високо ISO - напр. 12-мегапикселовият Canon 5D и Sony A700, имащ същата резолюция, но по-малък размер на матрицата. Колкото по-голяма е матрицата, толкова по-малко шуми и толкова по-голям е динамичния диапазон.

Минусът на full frame е винетирането и падането на рязкостта по краищата на кадъра. То е обусловено от особеностите на оптиката и светочувствителните елементи. Матриците улавят "правилно" само фронталната светлина, а близко до периферията на кадъра тя пада под ъгъл, което води до забележимо падане на детайла и яркостта на тези участъци. Филмовите камери нямат този недостатък, защото за светочувствителната повърхност е без значение под какъв ъгъл пада светлината.

Колкото по-малка е матрицата, толкова по-голяма е далбочината на рязкостта. При снимане на портрет с 5D... на диафрагма f/2,8 рязко може да е само част от лицето на модела. А ако в ръцете си имате Fuji S9600, при същата диафрагма рязък ще е целия модел. За макро и пейзаж изображението трябва да е рязко - най-добри тук са огледално-рефлексните Олимпуси и качествените компактни от рода на Fuji S9600. При снимане на портрети обратно, нужен е красиво размит фон и пластична картина, предаваща нюансите на тоналността. Най-добър вариант тук е студийна камера среден формат с цифров гръб.

Качеството на изображението, получено с помощта на цифрова камера, зависи не само от площта на кадъра, но и от структурата на елементите, отговарящи за формирането на изображението, и от загубата на етап превръщане на суровия аналогов сигнал в цифрово изображение (разрядността на аналогово-цифровия преобразовател, алгоритъма на байеровата интерполация). На съотношението детайл/шум непосредствено влия интензивността на нискочестотния филтър (low-pass filter), разположен пред матрицата. Даже при идентични матрици камерите от едни производители превъзхождат други по отношение на качеството на изображението. За сметка на големия размер на микролещите, разположени пред всеки пиксел и отговарят за формирането на светлинния сноп, в Canon 40D е постигнато по-ниско ниво на шума, отколкото при 400D, имащ същата матрица.

Най-интересното е, че даже при еднакъв размер на матриците и еднаква резолюция полезната площ на всеки пиксел може да варира. Матриците HR (в компактните фотоапарати) се отличават по формата на пикселите - имат форма на шестоъгълник. Пикселите образуват структура, подобна на пчелна пита. Образец от природата е подсказал на инженерите как най-ефективно да използват площта на матрицата. 

Точно такава е структурата на "професионалните" матрици Super CCD SR, които са вградени в огледално-рефлексните модели на Fuji (в т.ч. S5 PRO). Тя е допълнена от друга находка на инженерите: под всяка микролеща има шестоъгълен S-пиксел, формиращ информация за цвета и допълнителен R-пиксел с по-малък размер, който реагира на силна светлина. Строго казано, R-пикселът не увеличава детайла: микролещата е една за двата различни пиксела. Той изпълнява ролята на "суббуфер", като позволява получаването на обемно изображение. Динамичния диапазон във всеки участък може да достигне по-голяма стойност, отколкото при обикновена матрица. А това позволява спокойно дасе снима с директна светкавица, без опасения от изгаряне при добра разработка на сенките. За привържениците на Fuji тази особеност е много по-ценна, отколкото абстрактната резолюция, измервана с тестове.

Алтернативен вариант предлага Sigma, използваща трислойни матрици Foveon X3. В обикновената матрица, създадена от инженера на Kodak Байер в края на 70-те, цветът се получава посредством група от четири пиксела - червен, син и два зелени (в зеленото има повече информация за яркостта). Всичко това е хубаво, но при голямо увеличение виждаме мътна картина, свързано с начина на получаване на изображението. Проблема частично се отстранява със обработка във ФШ (или процесора на камерата ви). В основата на "революционната" матрица Foveon е свойството на кремния да пропуска лъчи с различен цвят на различна дълбочина. Пикселите от окончателното изображение се формират от три елемента на матрицата, разположени последователно един над друг, на различни слоеве. Всеки слой е с резолюция 2652 x 1768 пиксела (4,7 Мп). На изхода се получава изображение, в което всеки пиксел има точно определен цвят, което дава превъзходна рязкост на изображението при печат в неголеми формати (до А4). Недостатъкът на този подхода е невисокото по съвременните мерки разрешение. Новият модела SD14 има обща резолюция 14 Мп но ефективната, крайна резолюция е по-малко от 5 МП.

Olympus са успели да отстранят главния минус на първите си модели - лошо качество на високи ISO. Изоставането на новите модели на Olympus и Panasonic от повечето конкуренти не превишава една стъпка ISO. 

Цифровите огледално-рефлексни фулфрейм фотоапарати стават все по-достъпни, но това далеч не означава, че единственият начин за подобряване на качеството за сметка на увеличение на площта на матрицата. Има много варианти за получаване на идеално качество, без да се излиза от рамките на "кроп", акцентирайки вниманието на вътрешните характеристики на пиксела, използвайки по-разумно наличната площ.

 2010 © Macropic
0
0
0
s2sdefault
© 2009-2019 MacroPic. All Rights Reserved.

Please publish modules in offcanvas position.