Съвременният фотоапарат е претърпял малко изменения в сравнение с голямоформатните чудовища.

Наистина, станал е по-малък, получил е автофокус, стабилизатор на изображението, по-късно филмът е заменен от матрица. Но глобално нищо не се е променило - изображението продължава да се проектира върху светочуствителния материал благодарение на обектива, който винаги е бил в основата на изграждане на изображението.

Напредналите фотографи са имали възможност да изпробват много, но снимат с любимите си обективи. А са любими, защото са скъпи оптични прибори. Ентусиастите събират колекцията си с години, прикрепвайки се към една система, сменяйки през годините някои екземпляри по различни причини. Това са хората, познаващи вкуса на фотографията. А какво да правят начинаещите?

Действително, при покупката на фотоапарат човек рядко се ръководи от здравите си мисли и не разбира думите "широкоъгълен" и "дългофокусен", затова пък се стреми да си набави обектив със "зум", и колкото по-голям, толкова по-добре. А ситуацията е обратна, наистина вариообективите с голяма кратност са доста по-универсални, но заедно с това водят до влошаване на качеството на изображението.

Малко теория. Най-разпространената система в света е основана на 35-мм филм ("тип 135"), Именно този стандарт се превръща в ориентир на фотопроизводителите в потребителската сфера и именно за него ще говорим по-нататък, като забравим, че съществуват и среден и голям формат.
Днешните обективи така или иначе се приравняват към 35-мм формат, въпреки, че фотоапаратите днес са далече от него - с аналогичен размер на кадъра (24х36 мм) са по-малко от 1% от произвежданите днес фотоапарати. Огромното болшинство фотоапарати (повече 90%) са компактните, при които размерът на матрицата е с 4-6 пъти по-малка площ от тази на филмовия кадър.

Ако погледнете обектива на някой компактен фотоапарат, често можете да видите две скали, например 8-24 mm/f2.8-5.0 (38-114 mm), където цифрите в скобите съответстват на фокусното разстояние (обърнете внимание, не на размера на обектива), преизчислено към 35-мм еквивалент. Именно по него се различават обективите.

За да стане ясно, нека си представим два фотоапарата: стар компактен лентов фотоапарат и съвременен компактен цифров фотоапарат с резолюция 10 МП. Снимаме с двата един и същи кадър при фокусно разстояние 38 мм. от една и съща позиция и печатаме във формат 10х15. Разглеждайки снимките без да обръщаме внимание на разликата в качеството, ние виждаме, че няма разлика в площа на обхванатото пространство. За нас няма значение, че матрицата е 4 пъти по-малка от филмовия кадър а фокусното растояние едва 8 мм. Именно затова умножават фокусното разстояние (ФР) по коефициента (кроп-фактора, КФ), който всеки може да получи ако раздели размера на диагонала филмовия кадър на диагонала на матрицата - така се получава ефективното фокусно разстояние (ЕФР).

Впрочем, при огледално-рефлексните фотоапарати ситуацията е обратна: притежателите им са опитни и познаващи същността на въпроса и затова никой производител на обективи не изчислява ЕФР за тях. Между тях пълнокадровите модели не са много - основно професионални, а масата от съществуващите днес имат матрица с размер 1,5 пъти по-малка, за които се произвеждат много обективи, които не поддържат пълен кадър. Дори обозначаването на ФР е останало от "стандартните" за огледалните фотоапарати обективи - просто ФР трябва да се умножи на съответния КФ (х1.5). Ако кадрирате снимката в редактор, вие също изменяте ЕФР. Напр. Ако сте снимали с 50 мм. oбектив, умножаваме по 1,5 (кроп-факторa), кадрираме, напр. изрязваме 30% от площта на кадъра и съответно умножаваме по още 1.33 - получават се 100 мм.

За какво служат обективите

Нека видим по-подробно за какво ни служи всеки тип обектив, заслужава ли си да се купи и с каква цел:

 2010 © Macropic