В КОМПЮТЪРА ИЛИ НА ХАРТИЯ?

Началото на цифровата ера се ознаменува не само от отказ от филма и преминаване към пластмасови карти с микросхема в тях, не.

Ознаменува се, ако питате печатарите, с масов преход от обикновените албуми към цифрови албуми. Спорът филм - цифра е винаги неточен с това, че не отчита едно нещо, но не броя отпечатани кадри. Той не отчита броя на печатаемите кадри.

Помислете само, с появата на цифровите апарати основният довод в тяхна полза съвсем не е качеството, а възможността да се снима "без последствия". Говорейки условно, колкото и да нащракате през деня, вечерта спокойно можете да го изтриете, даже без да го източвате на компютър, без да загубите нито лев (ако не се тарифира изгубеното заедно с фотоапарата време). Отношението към фотографията стана още по-потребителско и сега фотографът е просто човек, натискащ спусъка. Но това са проблеми на професионалистите, а ние ще говорим за друго.

Това потребителско отношение се пренесе и върху кадрите на фотолюбителите - да се намери човек, който печата снимките си стана трудно. Който и да попиташ, снимките му са само на харда. А печатат за кеф само два процента от фотографите, ако не се смятат професионалистите, които са принудени от професията си (напълно е възможно, че вие, които четете тази статия съставяте двата процента).

И всичко това при положение, че днес да се печата е по-лесно от когато и да било! Спомнете си, доснимахте лентата, отивате в лабораторията (по дяволите, тогава ги нямаше във всеки подлез), дадохте поръчката за проявяването на "всички хубави" или просто "всички" снимки, прибрахте се вкъщи, след една седмица пак отидохте в лабораторията, взехте си снимките, наругахте качеството, размишлявайки дали да не върнете и да поспорите, седнахте да подреждате албума. Сега всичко се прави през Интернет с доставка до дома. Да, и нямаше карти памет и във фотоапарата влизаха не повече от 36 файла (това не е печатна грешка, казах го на шега, така че, моля, усмихнете се), но те, в голямата си част се печатаха. Сортираха ги стриктно само фанатиците и професионалистите. Наричайки този подход потребителски, ние не знаехме, че ще стане още по-зле.

Не, профитата не загубиха от цифрофата фотография: те все така стриктно подхождат към отбора, даже стана още по-краен, защото снимат немалко и печатат все пак. Широкият потребител също получи широки възможности - щраква, получава кадър, щраква два пъти, получава два кадъра. Поглежда на дисплея, радва се, показва от телефона на приятели. Печатарите останаха без клиенти, в резултат на което доста фотоателиета затвориха.

Спомнете си например, как преминаваше празникът по повод на всякакви рождени дни - ако не завърши с масово повръщане, задължително всички преминаваха в масово разглеждане на семейния албум. На снимките винаги беше присъщо ако не чуство за прекрасното, то поне стремеж към него, желание за де документират не просто лица, а мисли, чуства и събития, за да си спомним с тъга. "А, ето дядо Иван! Колко е млад тук!" - примерно такива реплики се чуваха в такива моменти.

Какво показвате на гостите сега? Мониторът с диагонал на екрана 26 инча? И за да гледат всички едно и също, просто защото не сте си направили труда на отпечатате снимките от последните три години. Съветът "влез в профила ми във Фейсбук, там съм качил снимки" разбира се е уместен, но уверени ли сте, че човекът ще го направи? В най-добрия случай ще позвъни утре и ще попита как да ви намери във Фейсбук. Хартиената версия има задължителен за разглеждане характер .

Фотографията днес все повече остава в компютъра, и това е не толкова печално, колкото опасно. Представете си, че вашият фотоархив на харда просто изчезне.

Не трябва да се забравя, че фотографът е човек, който прави снимки, т.е., за него процесът не свършва със натискането на спусъка и редакцията. Той планомерно ги записва на дискове, изпраща ги за печат, предава ги на поръчалия ги или модела в напечатан вид. Всичко, което сте видели на екрана не струва и грош - всеки има свой монитор, а на напечатаната снимка не е нужна калибрация, тя просто си я има. Това е като спора RAW или JPEG - един RAW може да се прояви във десетки начини и стилове, а JPEG представлява вече проявен кадър. Разбира се, всички те ще бъдат недовършени, докато не се появи напечатаната версия, с която кадърът трябва да бъде представен пред публиката. Оценката трябва да е привързана към нещо, и фразата "виж на моя монитор, там е по-добре" е сродна на предложението "заповядай, погледни с моите очи, после ще ми ги върнеш". Защото ако правите снимки, обработвате ги, но след това те не стигат по-далеч от вашия сайт, вие не сте фотограф, или поне не сте истински фотограф. Разпечатайте, ще видите сами, че ще ви хареса. Един мой познат - фотограф възприема фотографията само след като я разпечата (снимката, казва "трябва да лежи на хартия"). Навярно затова снимките му не просто се разглеждат, но и ги обичат (ругаят, спорят, хвалят, но в никакъв случай не остават равнодушни).

Снимката става снимка само в напечатан вид.

Осталото са предварителни етапи. Напечатаните снимки, ако се извлече и систематизира някакъв смисъл от казаното горе, има редица предимства пред кадъра на флашката ви или папката на екрана.

Напечатаната снимка:

... придобива завършен вид и само в такъв вид може да бъде оценена.

... е превъзходен бекъп на домашния архив, ако се раздава на родители, приятели и др. Снимките на дискове и всякакви носители са далеч от вечността - съвременните CD/DVD, в най-добрия случай живеят няколко години. Хардовете се повреждат рядко, но страдат от друг проблем - върху големите бързо се натрупва отпадък, който трудно може да бъде намерен и изчистен.

... е интересна за разглеждане от гостите в случай на появата им във дома ви.

... има неповторимия вкус на миналото, към което искаме да се докоснем и да си спомним за него.

... не губи своята актуалност и с годините се разглежда без връзка с хронологията (за разлика от цифровите албуми, които след две години са остарели).

... е материална, в сравнение със съставената от единици и нули цифрова снимка.

... показва вашето ниво като фотограф и увеличава шанса за продажби.

... ви прави отговорни за качеството и и ви мотивира към повишаването му.

... може да се окаче на стената в рамка, благодарение на което се превръща в украшение на дома ви.

2010 © UncleSam

Източник

0
0
0
s2sdefault
© 2009-2019 MacroPic. All Rights Reserved.

Please publish modules in offcanvas position.