В RAW или не в RAW

Индекс на статията

Форматът RAW никога няма да бъде общоприет. Никога значи "никога", а не "в близко бъдеще". Старите фотографи помнят, че до появяването му съществуваха няколко формата, които макар и да не са мъртви окончателно днес, са имали по-радващи перспективи отколкото "суровия" формат. Появяването на RAW се свързва с това, че е сравнително по-удобен, практичен и губи по-малко информация по пътя до очите на получателя в сравнение с предходните.

Освен това дава по-голяма творческа свобода (което е трудно да се оспори) и заема не толкова много място.

Голяма част от гореизложеното е вярна само наполовина, останалата е илюзия, в която човек или сам се е убедил, или са го убедили маркетолозите. Да се опитаме да го разгледаме подробно.

Файлови формати

Днес съществуват няколко формата за съхранение на изображения, като явен лидер между тях е JPEG, създаден няколко десетилетия назад, когато скоростта на Интернет е била в пъти по-малка и се е налагало да се жертва всеки байт, за да се помести изображението на страницата, а хостинг пространството не е било така безкрайно като днес. Като следствие, форматът е получил доста старчески заболявания, от рода на "JPEG артефакти" (добре забележими при висока компресия квадрати 8х8 пиксела и ореоли около контрастните обекти - в същото време при максимално качество, те не са видими даже на голям отпечатък и с лупа), 8-битовото съхранение на данните (по-важно при редактирането, а не при съхранението на данните, защото днес повечето печатни машини не поддържат 16-битов режим) и вменената вина за загубата на дребни детайли.

Преимуществата на JPEG

Споменавайки недостатъците, рядко някой помни преимуществата на JPEG: превъзходната компресия на изображенията (а при всяко компресиране загубите са неизбежни, закон от физиката), универсалност (вадейки картата от апарата, тя може да се постави в компютъра, DVD-плеъра или телевизора, друго фотоапарат, цифров албум и да се разгледат снимките) и поддръжката на цветни профили. Може да се спомене икономията на място върху харддиска.
Има е още няколко полумъртви стандарта: GIF, PNG и TIFF. Работата е там, че не е правилно да се нарекат "мъртви", но всеки има своите недостатъци, от които в сравнение с JPEG не са получили неговата популярност. GIF, например, изобщо не е предназначен за фотография и както подсказва името му е оптимизиран за интернет графики (Graphic Interchange Format). PNG е създаден приблизително по същото време, но в началото изобщо не се е сдружил с браузерите, от което и до сега ползващите го не могат да почустват превъзходството му.
Има прекрасен формат - TIFF, който има множество възможности, включая поддръжката на 16-битово съхранение, но един единствен недостатък свежда използването му изключително в сферана на професионалната фотография: заради големия си размер този формат се използва от фотографите с една единствена цел - за печат на платени поръчки на хубави машини и за много пари. При това фотографът отива в лабораторията лично и дълго стои с оператора, правейки пробни копия в стремежа към съвършенство.

RAW

Сега за най-интересния формат. Форматът RAW е възникнал неотдавна и за основна своя задача е била предоставянето на по-големи възможности на полиграфистите. Те са свикнали да работят с формати, даващи по-голяма свобода на действие. Например, те не набират текст във формат Word заради неудобството да се пренесе в редактиращите им програми, поради многото грешки. Сега е значително по-лесно, но ние приведохме просто пример за да докажем следната закономерност: колкото по-малко изменение натрупа междинната програма върху изходния файл (в нашият случай изображения), толкова по-добре е за работата на професионалистите. Затова снимките за типографски печат се дават във формат TIFF или RAW. Смята се, че RAW е просто прекодиран в определена форма сигнал от матрицата на фотоапарата. На практика впоследствие информацията се преобразува и изрязва, допълнително се кодира и т.н. При това има неминуеми загуби, които се смятат за некритични. Именно от понятията "по-малко изкривявания" и "повече изкривявания" се ръководят полиграфистите, в тяхната работа и няколко процента са от значение.

Но къде във всичко това е фотографията? Във всеки форум ще ви кажат, че "трябва да се снима в RAW"?! Работата е в това, че там стоят техничари, начели се на статии в Интернет, и достигнали до извода, че по-добре RAW, защото се губи по-малко информация. Те снимат в RAW домашните си любимци, пътните знаци и градски пейзажи със спорна стойност. Някой от тях събират от тях HDR-и и ги публикуват във фотосайтовете.

Затова препоръката за употреба би звучала по-коректно така: "по-добре е да се снима в RAW, когато това е оправдано". А е оправдано в един единствен случай - когато предстои сериозно редактиране и голямоформатен печат (ако се вярвана специалистите по колориметрия). При това е актуално най-вече за изображения с градиенти - именно плавните преходи между цветовете могат да се "накъсат" при по-сериозни редакции. Например, ако пред вас има великолепен пейзаж с висока детайлизация (гора или трева), и фотоаппаратът е разработил всичките 100%, напълно достатъчен е и JPEG. А ако е красиво небе, на залез, с плавен преход от жълто-червено към синьо, RAW е единственното решение. Естествено, при условие, че имате време за обработка на файла и го печатате в размер, по-голяам от А4. За снимка 10х15 за окото е достатъчен 8-битов цвят и JPEG.

© 2009-2020 MacroPic. All Rights Reserved.